И тази година се включваме – организираме парти по случай Световния ден на ползваемостта. Започваме в 7 ч., в Коктейл- бар Революсион, на ул. Лудице № 2. Ще се радваме да ви видим там, да изпием по чаша вино и да побъбрим. Вижте кой ще бъде там и заявете участието си в страницата на събитието във Фейсбук.

От 2005 г, всеки втори четвъртък на месец ноември в над 43 държави в целия свят се правят над 200 верижни събития под мотото Да направим живота лесен! Повече за международната инициатива може да намерите на www.worldusabilityday.org

Семинарът беше част от международната верига World Usability Day – над 200 събития по цял свят. Основни акценти на семинара бяха новите идеи, практики и опит по темата Ползваемост, представени от топ имена от IT бранша в България. Наред с това се постави и предизвикателството как да се проектират ползваеми информационни технологии, които едновременно да щадят и ресурсите на планетата.

Средствата, предоставени от Лукрат, ще бъдат използвани за лечение, рехабилитация и отглеждане на ранени диви животни, постъпващи в спасителния център през зимата. Много от тях са защитени видове, жертва на бракониери. Други са пострадали от студа и липсата на храна.

Подкрепете кампанията чрез SMS

Екипът на Лукрат призовава всички, които искат да подкрепят кампанията.

Към сайта на DMS - дарителски SMS-и

Изпратете дарителски SMS за кампанията Втори шанс за дивите животни

1. Напишете SMS с текст DMS OREL (текстът трябва да е на латиница).
2. Изпратете съобщението на номер 17 777 (еднакъв за трите мобилни оператора).
3. Ще получите потвърждение по SMS, че сте дарили за кампанията “Втори шанс за дивите животни”.

Даренията се правят чрез системата Единен дарителски номер (DMS), предназначена за набиране на средства чрез благотворителни SMSи на номер 17 777, eдинен за трите мобилни оператора. Изпращането на 1 SMS се таксува с 1,20 лв. с ДДС. DMS е проект, който се осъществява в партньорство от Български дарителски форум (БДФ), Фондация Помощ за благотворителността в България (ФПББ) и мобилните оператори GLOBUL, VIVACOM и M-Tel.

Датата е 12 ноември. Специален гост е Ерик Райс. А ранното записване е с голяма отсъпка.

Включете се. Ще бъде яко събитие.

Случва се всяка година на втория четвъртък на ноември. По цял свят се провеждат верига от събития на тема ползваемост. Напомнят, че технологиите трябва да са лесни и достъпни, защото служат на нас – хората, а не ние на тях.

Тази година е 5 годишният юбилей на иницитивата Световен ден на ползваемостта, а темата е Проектиране за един екологически устойчив свят (Designing for a sustainable world). Ползваемите продукти помагат да се опазват ресурсите на планетата.

Семинара на Лукрат

Предизвикателството, което стои пред всички нас е как да моделираме информационните технологии така, че да са лесни за ползване, но и щадящи околната среда.

• Как ползваемостта се вписва и влияе на нещата, които правим и проектираме?
• Как сайтовете биха могли да бъдат все по-оптимизирани и ползваеми спрямо потребителите, за да изразходват по-малко електроенергия?

Ще се запознаете с идеите и практиките на хора, икони в бранша ползваемост и дизайн. Ще научите как те посрещат предизвикателството и ще почерпите идеи как вие да го правите. Потвърдени лектори към момента са

• Ерик Райс, председател на конференцията ЮроАйЕй (EuroAI Summit) и изпълнителен директор на ФатДАКС Груп (FatDUX Group), Дания
• Борил Караиванов, БиЕсЕйч (BSH), България

Предложете лектор или тема. Напишете името на човека, фирмата, в която работи и защо искате да бъде лектор. Или предложете тема, която ви вълнува.

Станете част от Световния ден на ползваемостта в България 2009

Световният ден на ползваемостта се чества за четвърти път. Тази година фокусът е върху транспорта и особено върху влиянието му върху околната среда. Днес по случай повода из целя свят има 170 събития в 43 страни на тема ползваемост на гари, пътища, превозни средства, паркинги, пътни знаци, маркировки, кръстовища, КАТ, закони за транспорт и други, ако има такива.

Организаторите дори са предложили танспортно предизвикателство. Отговаряте на няколко въпроса и сайтът ви дава възможност да сравните собствения си дневен въглеродно-двуокисен отпечатък с този на другите хора.

За ползваемостта на придвижването в България

Сещам се веднага за магистрала Хемус и вечните ремонти и съответно постоянните задръствания. По коледа през 2006 година наблюдавах една километрична опашка. Е, миналата седмица участвах в една такава, но в посока към София. Причината за опашката е абсолютно същата – ремонт на едно от платната, събиране на двата потока в едното платно, което е разделено на две точно по средата и обслужващите магистралата не се сещат да изместват разделителите малко вляво или вдясно в зависимостта от натовареността на трафика в едната посока.

А като преминем задръстването по магистралата и опитаме да влезем в София по околовръстното пак си намираме повод за деня на ползваемостта. Таксиметров шофьор, с който се возих преди няколко дни сподели мнението, че пътният възел на Симеоновско шосе и околовръстното е недовършен, но това е малкият проблем. Голямата глупост била, че сега пак щели да затварят околовръстното, за да правят възел и на Драгалевско шосе. Чудеше се човекът защо не са направили двата възела едновременно.

Има и хубави неща в нашия транспорт. Ползването на светлини за движение през деня прави автомобилите по-видими и съответно намалява броя на произшествията. Нашият закон за движение по пътищата изисква движение с включени светлини през деня в студеното полугодие.

Чудесно нещо по спирките на автобусите са колонките, които показват след колко време пристига даден автобус. Наблюденията са ми скромни, но предвижданията винаги са били точни – автобусът идва след толкова минути, колкото пише на колонката.

Любимата ми тема в градския транспорт са перфораторите. Едни такива изплезени, чучнали между прозорците. Разположени са на високо, за да се стигат трудно.

А имената на улиците, които нямат имена. Винаги съм се чудел, как могат по американски и други чужбински сайтове да дават указания за шофиране до някъде под формата на „завийте по еди коя си улица“. Става, защото на всяко кръстовище има табели с имената на улиците. У нас указанията се дават под формата на, чакай сега да преброя, „завийте по четвъртата пряка“.

Честит ден на ползваемия транспорт!

Събитието има световен характер – ние в България с удоволствие се присъединяваме и даваме своя принос. Всъщност събитието не е едно, а са много неща, случващи се на този ден из целия свят. От година на година интересът и масовостта растат, а хората, които се включват измислят най-разнообразни начини, за отбелязване на деня. Някои ходят с червени балони по улиците, други правят изложби, трети се надтестват с потребители, мнозина подготвят уебинари (излъчвания на живо по Интернет). Правят се конференции, семинари, изложби, срещи, шествия.

Ние ще направим симпозиум*.

Датата – 8 ноември 2007 г.

Мястото – Чаена къща (освен чай имат и нечай):

TEA HOUSE
ул. Георги Бенковски 11
раб. време: 10:00–23:00

Времето – след 19:30.

Входът – отворен и свободен

Тази година темата на деня на ползваемостта е здравеопазване и здравни продукти. Донесете си истории за ползваеми лекарствени опаковки, указания за лекарствени продукти, преживявания в поликлиниката и други, с които се срещате. За участие в симпозиума бели престилки не са необходими.

Звучи добре – вторият вторник. Second Tuesday даже май е още по-звучно. Вече ще си имаме Usability Tuesday или Ползваемният вторник. Дали не са търсели аналогия с Благодатния четвъртък?

Не съм много щастлив от такова решение. И аз като Стив Круг, автор на Не ме карайте да мисля (Steve Krug, Don’t Make Me Think) не обичам да мисля, а сега ще се налага всяка година да пресмятам кога точно се пада денят на ползваемостта.

Спорно е дали това е най-подходящата дата и решение. Имаше дълги дискусии дали денят да е на плаваща дата, която да се определя всяка година. Имаше хора, които искаха да е цяла седмица. Имаше хора, които искаха да е през почивните дни. Имаше и такива, които казаха, че трябва да е в работен ден, но не понеделник или петък. Колкото хора, толкова пътища. Единственото решение, което удовлетворяваше всички беше да се фиксира дата. Тогава в различните години щеше да има възможност да се подхожда по различен начин, в зависимост от това дали е делничен ден или празничен.

Дано повчето хора по света са свикнали да имат плаващи празници и други събития. Отбелязването на плаващи дати е неудобно. Колко души могат да кажат кога е Великден, или Цветница, или Заговезни! Все трябва нещо да смятаме.

Съдба – добре поне, че няма да смятаме според лунния календар!

Ползваемост на практика – как мисленето за потребителите променя качеството на продукта. Споделеният опит на хора срещнали се с ползваемостта или нейната липса. Повече на сайта на Лукрат.

Получи се много яко. Всички представяния бяха чудесни и интересни при това. Събраха се доста хора – по едно време нямаше столове за всички, та се налагаше хората да стоят прави или да се катерят по масите, наредени покрай стената. Всичко това създава хубаво чувство. Вървим в правилната посока, но имаме още много път.

Докато карах към хотела, където се проведе семинарът, някой ми звънна по телефона, за да ме пита как да стигне до хотела и залата. Законът у нас повелява, когато говориш по джобен телефон да не караш, а да спреш. Аз нямаше как и къде да спра, а и мислех, че бързо ще свърша разговора. Докато се усетя и видях в огледалото патрулката и полицая, който ми дава нишани да спра. Спрях.

Когато заобяснявах накъде съм тръгнал и защо говоря по телефона, срещнах неразбиране. Хората не бяха чували за ползваемост. Не бях и очаквал, де. Обясних накратко и леко ентусиазирано. Полицаите ме изгледаха, закимаха разбиращо с глави, но в погледите им не се четеше разбирането, което ми се щеше. За тях това беше някаква глупост, на някакъв хахо, който си организира семинарчета.

Ще ми се идеята за ползваемостта да стигне и до тези хора. Мисията ни е да им покажем, че те могат да искат ползваеми неща, че имат право да ползват продукти, които са удобни и не ги карат да се чувстват тъпи и незначителни, че не трябва ние хората да правим нещата заради самите тях и да ги съобразяваме единствено с технологиите, а да ги съобразяваме предимно с потребителите. Трудна работа – сизифовска.

От друга страна, като се замисля, защо им е да знаят? Може да е достатъчно за ползваемост да знаят проектантите и разработчиците. В крайна сметка част от дефинициата на ползваемостта е, че ползваемите продукти са невидими. По същия начин ползваемостта може би трябва да е невидима за крайния потребител. Не му трябва да знае, че продуктът е ползваем, просто му трябва продуктът да е ползваем.

(Е, не ме глобиха полицаите, за което съм им благодарен. Спестиха ми едно ходене до КАТ, а то никак не е малко. Но за КАТ и техните процеси друг път.)