Панделката е една многосъставна лента, която заменя лентите с бутоните, използвани досега в предишните версии на Офис. Панделката изглежда ето така:

Снимка 1: Уърд в Офис 2007 – панделката е в горната част на екрана и представя командите групирани и добре видими

Съставена е от няколко насложени една върху друга ленти. Много прилича на предишните ленти с бутони (тулбари), но за разлика от тях:

• В един момент може да се вижда само една лента.
• Лентите са организирани по начин, който според Майкрософт следва логичния път в съставянето на един документ – нещо от рода на писане, вмъкване, подреждане, слагане на препратки и преглед.
• Лентите имат различни имена от имената на менютата, използвани досега.
• Лентите не може да се преподреждат, не може да се пипат и елементите в тях – както са предложени, така се и ползват.
• Не може да се скриват ленти или отделни техни бутони. Може обаче да се скрива цялата панделка.
• Имената и иконите на бутоните не може да се променят.
• Бутоните са по-едри и по-картинни от използваните досега и са организирани в обособени групи.
• Клавишният достъп (Alt+буква) е изцяло сменен и като увеличен като стъпки. Например за командата специално вмъкване (paste special) се използваше Alt+S+E, сега вече е Alt+H+V+S. Запазени са старите комбинации обаче – стига да помниш комбинациите.
• Потребителски менюта и ленти не се поддържат, а ако има такива, които хората са си направили в предишни версии – сори, не ги показваме.

Единственото нещо, което може да се нагажда към нуждите на потребителя и да му се добавят и махат бутони е една лентичка в заглавната лента – в дясно от голямото кръгло копче в горния ляв ъгъл. Тази лентичка разбира се е с ограничена вместимост от десетина команди и както добре се вижда съм се постарал да я запълня.

С горепоказаната кордела, често седя и търся. Търся къде е копчето, от което да направя някакво действие – например да сложа номера на страниците. След като прецъкам всички ленти, стигам до F1 (копчето, което вика помагалото) и продължавам да търся. В много случаи успявам да намеря каквото ми трябва, но и помагалото и начинът на работа на някои команди са стъпка назад в потребителското взаимодействие.

Снимка 2: Уърд в Офис 2003 – има лента с меню и различни ленти с бутони

За сравнение, във версия 2003 нещата изглеждат така:

• В един момент може да се виждат няколко ленти. Всяка лента се управлява независимо от другите.
• Бутоните в лентите са организирани по предназначение – за редактиране, за писане, за графики и така нататък.
• Лентите са различни от менюто, но работят в синхрон – едни и същи команди могат да се появяват и на ленти и в менюто
• Лентите може да се преподреждат всякак и да се слагат на различни места – в примера горе, непосредствено под менюто има три ленти, а в дъното има още две.
• Може да се скриват ленти или отделни техни бутони.
• Бутоните са обособени в групи.
• Имената и иконите на бутоните може да се променят. Може да се избира дали един бутон да се показва с икона или без.
• Потребителите могат да си правят ленти и менюта – например, на снимката, в лентата с менюта – Styles и Bullets.

(не)Повече екранна площ

На няколко пъти четох, че корделата подобрила използването на екранната площ. Искрено вярвам в това, защото знам как изглеждат екраните на мои колеги и на клиенти, при които съм ходил. Често имат пуснати по десетина ленти. От бутоните по тези ленти вероятно ползват около 20% и за полезната площ остава по-малко от половината екран. Проверих какво се получава при мен:

• височина на панделката в Офис 2007 – 114 пиксела,
• обща височина на лентите и менюто в Офис 2003 – 78 пиксела.

Двете снимки, показани по-горе са направени на двата компютъра, които ползвам – служебния и домашния. При еднаква широчина на екрана, стария ми Офис бие новия с 36 пиксела – ще рече, че Офис 2007 ми губи с 50% повече екранна площ от Офис 2003.

И какво се получава – новото, което трябва да е по-добро всъщност не е, защото е различно, неудобно, непознато, не може да се пренарежда, а освен това, за награда, заема повече място. Как да му се зарадваш тогава!

Идеята да се даде на начинаещите потребители структуриран подход към започване на работата с продукта е прекрасна – инструментите са групирани по предназначение. Но какво се случва с потребители, които от години ползват продукта, наредили са си нещата по определен начин, знаят ги къде са, оптимизирали са си лентите така, че да им показват само неща, от които имат нужда? Отново съм прецакан (за кой ли път).

Едва ли е толкова трудно да се позволи пренареждането на лентите. Очаквам следващият Офис да го позволява, а дотогава вероятно ще посвикна с корделата – с всичко се свиква.

Приказка за кухнята

Младо семейство си търсело апартамент (осигурили са парите някак – няма да се отклоняваме сега с тях). При един оглед попаднали на нов апартамент – обзаведен. Имал си и кухня. В нея нещата били подредени в отделни шкафове според вида им и начина на ползване. Всички чаши в един шкаф – за чай, за кафе, за вино, за ракия, за уиски, за шампанско – разделени по вид и чудесно обозначени. Няма значение за какво са и колко често се ползват, те са само в един шкаф и могат да стоят само там.

В другия шкаф се намирали подправките – сол, оцет, чубрица, кетчуп, бахар, соев сос, ванилия, индийско орехче (без него не може, въпреки, че така и не знам за какво се ползва) и каквото там още се сетите. Отново всичко било в този шкаф, отново правилно разделено и добре обозначено и отново не можело да се мести.

И така си имало отделни шкафове за чинии, за тави и тенджери и накрая неща за почистване. В единия край на кухнята имало и едно рафтченце, на което можело да се извадят десетина неща: чаши, подправки, чинии, тави, препарати за миене. Всичко останало си стояло в шкафовете, както е подредено от предишния собственик (или от фирмата, обзавела апартамента, ако тази линия повече ви се услажда).

Това, че кухнята е подредена е прекрасно – имало много благоприятно въздействие върху решението на младите да купят. Пляснали с ръце, прегърнали се, усмихнали се и купили. В началото всичко било много удобно. Не познавали кухнята и си намирали нещата от първа необходимост сравнително лесно и удобно. Понякога преравяли целите шкафове търсейки нещо – картофобелачката например. Налагало им се и да ползват указанията за подредбата на шкафовете. В тях нямало показалец, така че не можело да се види дали има думата картофобелачка. Имало си обаче какичка търсачка, в която можело да се търси.

Та един ден съпругата искала да направи вкусна мусака с картофи и искала да ползва картофобелачка. Попитала търсачката „Какичко, къде е картофобелачката?“ Търсачката първо предложила да каже къде се намират картофите (което съпругата знаела). След това търсачката предложила да обясни как се белят картофи (което съпругата също знаела) и още веднъж как се белят картофи с машина (от което жената не се интересувала). Следвали теми като обяснения за ползата и вредата от беленето на плодове и зеленчуци, беленето на краставици, моркови, патладжани и други полезни храни. Нямало нищо за местоположение.

От нямане какво да прави, съпругата преровила шкафовете, но не намерила картофобелачката и пак се върнала със същия въпрос към търсачката. Какичката пак предложила същите отговори. Решила съпругата да пробва с най-близкото – как се белят картофи – като почнала да чете указанията за белене на картофи, една от стъпките казвала откъде да вземе картофобелачката. Мусаката била приготвена навреме.

Така младите се справяли доста успешно. След време вече знаели кое къде е и почнало да им се иска да правят малки размествания. Единият шкаф бил много близо до мивката и им се щяло там да сложат чинии, чаши и тави, които ползват ежедневно – щяло да им е по-удобно. Не можело. Искали да сложат оцета и олиото в шкафа под мивката, защото там по-лесно се почиства, а олиото е мазно и често под него се омазнявало. Не можело. Искало им се да разделят тавите от тиганите – не можело. Искало им се хлябът да стои на по-лесно място, защото непрекъснато го ползват – не можело.

Вече като влезели в кухнята често им се доревавало и им се дощявало да си идат в старата квартира, където кухнята била по-малко лъскава и солницата не пускала солта на различни дози, но поне можели да я сложат където си поискат. Но къщата, където била старата им квартира била съборена, за да се построи на нейно място нов блок с още прекрасни апартаменти с обзаведени кухни.

• Ръсел Уилсън (Russel Wilson) не харесва панделката http://www.dexodesign.com/2007/08/why-microsofts-ribbon-sucks.html
• Дженсен Харис (Jensen Harris), свързан с разработката на корделата, смята, че тя пести място – http://blogs.msdn.com/jensenh/archive/2006/04/17/577485.aspx
• Крис Бърнард (ударениет опада на а-то; Chris Bernard, Microsoft, User Experience Evangelist) твърди, че новият офис е голям успех http://download.microsoft.com/download/1/f/f/1fff960f-51a2-44b1-b033-bf25a3c7c7ab/BRE001.wmv

Още едно ‘напредничаво’ решение ми бърка ежедневно в доброто настроение и удобството на работа: всичко се започва от работния плот (десктопа), винаги се показва профила на текущия потребител, след това една обществена папка и едва тогава структурата на устройствата в компютъра. Във версията ХиксПе (XP) нещата са по-прости и ясни – между десктопа и структурата на устройствата стои само една папка и човек може да избере къде да сочи тя.

При стартиране всяка програма има нужда от начално състояние. Началното състояние на Експлорър е текущият компютър. На снимките по-долу е показано как изглежда то под ХиксПе и под Виста.

Снимка 1: В ХиксПе навигацията тръгва от десктопа, следва непосредствено Май докюмънтс, което може да се настройва

Удобството на този подход е, че човек може да избере къде да сочи папката My Documents.

Снимка 2: Във Виста навигацията също тръгва от десктопа, но минава през името на текущия потребител и папка Public (която още не съм разбрал за какво е)

При този подход, човек е задължен винаги да минава по пътя, начертан му от проектантите на Майкрософт – без значение дали му е удобно или не. Освен това непрекъснато трябва да гледа две папки, които никак не са му нужни и нито може да пренасочи, за да му станат нужни, нито може да скрие, за да не му се бъркат.

Има и четири допълнителни ефекта в новия Експлорър

• Иконките са по-шарени. Това не улеснява работата, а напротив прави по-трудно плъзгането на погледа. В ХиксПе иконките имат сравнително еднакъв сив цвят и се различават по форма. Това позволява на очите свободно да се плъзгат по тях и да се съсредоточат върху имената им. Шаренкото на Вистата кара мозъка да се пъне допълнително, за да възприема и обработва цветовете – създава се отрицателен ефект, при който пъстротата пречи. Да малко шаренко би било добре, помага за отделяне на елементите, но когато всичко е шарено, ефектът се губи.
• Има любими връзки (може и предпочитани). Това привидно улеснение също създава неудобство. То увеличава раздробяването на прозореца на програмата и заема полезно място – на снимката горе, мястото на предпочитаните връзки показва само 1 връзка, а може да се използва за 4 такива (разбира се ефектът не е толкова свиреп при изцяло разпънат прозорец). Тук поне проектантите са дали възможност това панелче да се скрива изцяло.
• Липсват плюсчетата. В ХиксПе пред папките има плюсчета, които указват, че под съответната папка има други папки и позволяват разгъването им. Във Виста, тези плюсчета липсват първоначално – появяват се само когато фокусът е в този панел или когато мишката е над него. Да, ама при отваряне на Експлорър във Виста фокусът е в съседния панел и плюсчетата липсват. Разбирам мотивацията на дизайнерите – всичко, което е ненужно трябва да се маха, за да не товари интерфейса. Може да сравните двете снимки горе – според мен наличието на плюсчетата спомага да се възприеме по-лесно структурата и липсата им има отрицателен ефект върху способността на потребителя да се ориентира.
• Липсва съдържание. В ХиксПе в десния панел, се показва съдържание. Може да се види вида на устройствата, големината им и оставащото свободно място – полезна информация. Във Виста явно се е оказало, че за много потребители тази информация е неясна или ненужна и затова в десния панел по подразбиране не се показва нищо друго освен имената на устройствата – ами че то същото нещо се вижда и в ляво.

За любимите връзки още малко

Те си имат достойнства. Хубаво е да имаш възможност да си наслагаш връзки, към неща, които ползващ често, или до които стигаш трудно, или каквито там са ти нужни. Концепцията не е нова. Има я отдавна под формата на меню Favorites. Не помня дали дойде от браузърите или от друго място, но това не е толкова важно.

От снимките по-горе се вижда, че във Виста такова меню вече няма. В ХиксПе си го има, но там то е същото като менюто Favorites в Интернет Експлорър – а съгласете се да се смесват връзки към сайтове и връзки към папки не е много удобно. Принципна разлика между двата вида връзки може и да няма, но функционална има. Чудесно е, че във Виста двата вида връзки са разделени – Интернет Експлорър си има менюто Favorites, а Уиндоус Експлорър си има Favorites в навигационния панел.

Какво ли се е случило? Защо новият Уиндоус Експлорър си няма меню за връзки? Може дизайнерите да са решили, че менюто е място, където потребителите не трябва да пипат или се е оказало, че не искат да пипат там. Същевременно е било ясно, че хората има нужда да си слагат връзки към различни папки. В резултат са шльопнали фаворитите в навигационния панел – супер, те и без това са навигационни елементи. Да, ама не баш.

Папките разкриват структурата на съдържанието, а връзките са показалци към съдържанието. Двете неща си приличат, но имат различна функция и съответно принадлежат на различни места. Набиването им в един панел, при все че ги дели тънка сива линия, не е най-доброто нещо, което може да ми се случи като потребител. Всичкото налично вертикално място ми трябва. Ежедневно ровя из структури от папки и под-папки, които са десетки и стотици. Последното нещо, което ми трябва е допълнително каре, което да изяжда и без това недостатъчното пространство.

Разбирам, че има хора, за които това е удобният начин, но не искам все аз да съм прецаканият. Сега или трябва да търпя карето или да не си правя връзки. А е толкова лесно – проектантите са можели да дадат възможност да се избира къде да се показват Favorites – в навигационния панел или като меню.
——-

Разбира се има и още неща, които има да се кажат за Експлоръра. Надявам се да успея да ги споделя.

Уиндоус експлорър е програма, с която потребителят на операционната система Уиндоус може да достъпва и организира файловете си. Има различни видове файлове и съответно папките, които съдържат различни файлове, могат да бъдат настроени да показват подходяща информация за дадения вид файлове. В досегашните версии на Експлоръра, всички папки бяха с една и съща първоначална настройка и показваха едни и същи полета: име, големина, вид и дата на промяна на файла (дано не бъркам особено много). Ако някой иска, може да промени това за всички папки или за отделна папка.

Във вистенската версия има промяна. Вероятно при проектирането на продукта са задали няколко вида папки, като всеки вид има полета, които се показват по подразбиране. Или пък са заложили правила, по които Експлоръра да разпознава вида на файловете и според файловете, които преобладават в папката, да предлага определени полета. Не знам какво са мислили и измислили хората в Майкрософт, но сега почти за всяка отделна папка трябва изрично да казвам в какъв вид да се показва.

Например, за папки, които съдържат файлове от вид mp3, проектантите са решили, че трябва да показват име на парчето, изпълнител, албум, някакъв номер (обозначен с #), жанр и оценка или класация. Решили са и че всички файлове с формат mp3 трябва да се показват в папки с тези колони. Чудесно, обаче не всички емпетройки съдържат музика. Наскоро изтеглих едно интервю с Джефри Вийн. Както може да се уверите от картинката долу, според новия Уиндоус Експлорър, интервюто с Джефри Вийн е от жанра блус, от албума Бъдещето на приложенията за мрежата.

Снимка: При запис на файл от тип mp3, се показва информация, която не винаги е смислена: име на файла, изпълнител, албум, номер, жанр и оценка.

Решението не е особено хитроумно. Дори и да приемем, че повечето потребители ще си записват файлове, съдържащи музика, то не е много естествено да очакваме да се вълнуват от жанра и оценката. Какво толкова се интересува Митю Бирата от кой жанр е парчето на Металика или Гергана, което си е свалил – интересува го музиката, която получава. Да, за Мая Миглата, сигурно е важно колко звезди има парчето на Еминем, но преди да го изтегли – след като вече е решила да си го запише, това не е важно. Името на албума и изпълнителят са по-смислени, но отново не са особено подходящи полета. Всички папки с музика, които съм виждал по различни компютри на колеги и приятели са организирани по един и същи начин. Има една папка с името на изпълнителя, а под нея има папки за всеки негов албум или пък под една папка с определена година има под-папки с имената на изпълнители.

Разбира се има и хора, които се занимават професионално с музика и за тях е от значение, кой файл в какъв жанр е, но за тях са важни и ред други показатели, които стандартният подход на Експлорър не покрива. Такива хора твърде вероятно ползват и специализиран софтуер и едва ли половинчатото решение на Експлоръра ще им свърши работа.

Вероятно заложеният формат за показване на емпетройки е подходящ за музикални устройства, в които не е възможно или неудобно да се правят папки и всички парчета са изсипани на едно място. Но Уиндоус не е такова устройство или програма. Да, може да се ползва и за такива цели, но основното му предназначение е различно.

Дано в следващата версия на Уиндоус и Експлорър Майкрософт се справят по-добре. Ще разберем след 5-6 години. А дотогава ще слушаме блусовете на Джефри Вийн или може би рокенрола на Бойко Борисов (знам ли в какъв жанр би се появило интервю с него, записано като емпетройка).

——–

Вижте и Уиндоус Експлорър във Виста 2 – как навигацията става по-малко лесна.

Наскоро ми се наложи служебно да инсталирам Виста. Прииска ми се да разбера колко струва, за да си я купя за у дома. Не защото много ми харесва, а защото има две много полезни неща – и двете свързани с децата ми:

1. Интерфейс на български – децата ми са малки и ще могат много по-лесно да се оправят, когато им пише на български. (Оказа се, че това ще го има, ама не се знае кога.)
2. Ограничаване на ползването – децата обичат да играят на игри и ако бъде оставено на тях, ще го правят много повече отколкото по-възрастните от тях намираме за полезно. Понеже имаме постоянни препирни в къщи, очаквам с Виста да мога да ограничавам времето полуавтоматично – компютърът просто ще спира (или нещо подобно), когато им изтече времето.

Помолих Гугъл да ми потърси ‘виста‘ – малко се изненадах, че сайтът на Майкрософт не попадна сред първите 30-40 сайта. Повече и не гледах. Потърсих ‘виста уиндоус‘ – нищо сред първите 100 резултата. Едва при търсене ‘vista уиндоус‘ излезе находка – на 30-40 място – за жалост сочеща към нещо, което се казва Факти за втората бета на уиндоус Виста на Майкрософт (Microsoft Windows Vista Beta 2 Fact Sheet ) и е на английски.

Не търсих повече. Отидох на сайта на Майкрософт и видях, че те не изписват името на продукта на български – не пишат Виста, а пишат Vista. Никак не са оригинални. Като чета из сайта им голяма част от думите са изписани на английски – сиреч, който не знае английски, да не ползва нашите продукти. Текстовете са боза от български думи, побългарени английски думи и английски думи на латиница. Четенето е трудно. Разбирането, още по-трудно. Тези хора що не ползват преводачи!

Замислен съм. На какво ще се научат децата ми ако ползват уиндоуса им на български. На какво съм се научил аз като казвам трудното за българина ‘уиндоус’!

А що се отнася до цените, не беше лесно. Майкрософт традиционно не обявяват цени – сякаш нещо ще им стане, ако го направят! Пращат те да се обадиш на разпространителите. Както и да, обадих се и си говорих около 20 минути с един много любезен човек от фирма 3 ада нет. Та цените за една бройка и един лиценз вървят приблизително:

• от 480 лева за най-простото издание и стигат до 950 лева за ултимейт (това сигурно идва от английското utlimate, което се произнася нещо като ‘aлтимът’, ама нейсе);
• ако купиш право на ползване за три години е по-тънко, ама още няма цени;
• ако си купиш нов компютър с Виста на него, ценообразуват за Вистата 250 лв за парче и стигат до 540 за ултиматума;
• ако си купиш сега ХиксПе, а после се качиш до Виста било още по-тънко, но не исках да зная подробности, щото се претоварих с информация.

Така ли се борите с пиратството бе хора:

• Не си пишете имената на продуктите на български – те са трудни за откриване и разбиране.
• Искате им много пари – колкото по-скъп е продуктът, толкова по-малко хора ще си го купят. Но вероятно политиката на Майкрософт е да поддържат високо ниво на пиратство.
• Криете цената – сякаш като вложа половин час, за да разбера колко струва Виста ще съм по-склонен да си я купя.
• Предлагате изделието си в недовършен вид – преведете Виста на български, пък тогава я продавайте.
• Пишете на калпав език – ами като искате толкова много пари за софтуера си, поне се напънете да наемете добри преводачи, за да пишете на по-качествен български език.

Аз съм кротък човек, но взе да ми писва от неуважение!