Различни цени
Мобилните оператори работят на най-различни цени с най-различните си клиенти. Пренасянето на номерата нарушава въможността на хората да си правят сметката, защото вече не могат да са сигурни кой оператор обслужва даден номер.

Общото разбиране е, че е по-евтино да говориш с телефонни номера на оператора, който обслужва и твоя номер. Какво става ако човек пренесе номера си, например от Глобул към Мтел? Каша. Малко или много си правим сметка с кого говорим и колко говорим. Не са малко хората, които имат по три джобни телефона – по един с карта от всеки оператор. И не го правят, защото им е удобно да носят по три тамагочита, а защото така пестят пари. Не помня кой разправяше, че докато работел с един телефон плащал по няколко стотин лева месечно. Откакто си взел по една карта от всеки оператор, сметките му паднали под 100 лева на месец.

Представям си какво би било ако се пренасяха номерата на стационарните телфони!

Привидно удобство
Пренасянето на номера изглежда приемлив изход за хората. Представете си как 10 години сте ползвали един номер и как всичките ви контакти го знаят. Ако го промените, може дори да фалирате. Писнало ви е обаче от начина на работа с мобилния ви оператор – има стотици неща, които ви дразнят и тормозят. Преносимостта създава една светла (псевдо)перспектива – ще смените оператора. И да не мислите, че проблемите ви ще се свършат! Друг път.

Няма никакво основание да се смята, че обслужването при някой от операторите е по-добро от това при другите. Все тая. Със сигурност има разлики, но те са незначителни. Може при Мтел да са ви дразнели примерно електронните фактури, защото са неудобни за ползване, но като идете при Глобул ще почне да ви дразни нещо друго.

Явно неудобство
Не знам какъв е процесът по промяна на номера – сигурно всеки оператор се е погрижил да го направи възможно най-сложен, надявайки се, че така ще обезкуражи клиентите си да се пренасят. Ето страниците в сайтовете на трите оператора, където се описва пренасянето – йезуитско. Пренасянето отнема време, ходене по каси и офиси, струва пари и в крайна сметка не знаеш кога ще се случи.

• http://www.globul.bg/bg/number_portability.html
• http://mtel.bg/mobiltel/company_mnp.php
• http://www.vivatel.bg/bg/portability_numbers.php

Не успяват да направят и приемането на клиенти, идващи от други оператори безпроблемно. Защо аз трябва да ходя при тях, за да им занеса някакво удостоверение за преносимост!!! Процесът е еднакъв за трите оператора и очевидно е измислен от един човек или екип – вероятно Комисията за регулиране на съобщенията. Не са мислили много за потребителя обаче.
Правим си живота сложен
И защо е нужно пренасяне на номер? Защо човек би искал да си пренесе номера:

• Заради покритие – едва ли. Може да има тук-там малки разлики, но всички опеаратори имат пълно покритие.
• По задължение или натиск – може да се случи на човек, попадащ в среда, където всички ползват един оператор. Несеризно е, но вероятно са възможни причини от рода „как така Глобул, тука всички сме на Вивател и всеки, който не е с нас е против нас и е пълен тапак“. Инак причината е в цената.
• За по-добра цена – доста основателна причина. Мисля обаче, че е все тая кой оператор ползваш. Ако се направи проучване сред хора със сходни навици на говорене ще се окаже, че сметките, които плащат са приблизително еднакви, без значение при кой оператор са.
• За по-добро обслужване – хубава причина. Както вече споменах, трудно може да се обоснове и докаже.

Какво е решението
Бих решил преносимостта на номерата така: комисията за регулиране на съобщенията, комисията за защита на потребителите и народното събрание (или който още трябва да го направи) постулират еднакви цени на телефонните разговори между всички оператори. Операторите разбира се имат право да предлагат различни ценови ставки за обем разговори, брой потребители, срок на договора и други, но не и въз основа на това с кой оператор колко говориш.

Тогава единственото по-което ще се състезават с другите е обслужването, което предлагат на клиентите си. Разбирам обаче, че звучи доста планово-социалистически и ще има големи проблеми с определянето на единната цена.

Друг подход е да се задължат операторите да предлагат цена към номер според началото на номера. Например, ако съм абонат на Мтел и разговорите ми към абонати на Мтел е 20 ст. на минута, то всеки номер, който набирам и който започва с 088 трябва да бъде таксуван 20 ст. на минута, без значение дали този номер е пренесен към Глобул или Вивател.

Хората от щведската фирма Инюз (Inuse) тествали миналата есен с пет потребителя четири телефона срещу десетина ежедневни задачи. Всеки участник пробвал всички задачи с всеки апарат. Получило се, че с Айфон хората се справили най-добре и предпочели него пред конкурентните апарати.

Наскоро публикуваха доклада от тестването, който преразказвам тук. Може да изтеглите целия доклад безплатно от сайта им.

Задачите
Дали на хората прости ежедневни задачи:

• звъннете някому като наберете номер на ръка, а след това звъннете на човек от указателя на телефона
• променете силата на звука по време на разговор
• добавете нов контакт в указателя
• добавете ново събитие в календара
• настройте алармата
• напишете и изпратете текстово съобщение
• сложете телефона в тих режим
• направете снимка и я изпратете на човек от указателя на телефона

Апаратите
Подбрали 4 телефона с приблизително еднаква цена и възможности:

• ЕйчТиСи (HTC TyTN). Пипнив екран, плъзгаща се азбучна клавиатура и много програми. Операционна система Уиндоус мобайл 6.
• Сони Ериксон (Sony Ericsson W910i). Освен, че е телефон е и музикална кутия. Има плъзгаща се цифрова клавиатура. Не влиза в категорията телефон-компютър.
• Нокия (Nokia N95). Двустранно плъзгаща се цифрова клавиатура/панел за мутлимедийно управление и много функционалност. Операционна система Симбиан S60.
• Айфон (Apple iPhone). Взаимодействие изцяло чрез пипане по екрана. Пълен с мултимедийни програми.

Резултатите
След тестването, попитали участниците кой телефон биха избрали. Четирима предпочели Айфон, а един Сони Ериксон. При обсъжданията след това, хората говорели за Айфона, малко за Сони Ерискона, още по-малко за Нокията и изобщо не споменавали ЕйчТиСи-то.

• ЕйчТиСи. Само един от петте души успял да се справи със задачите без помощ от водещия на тестването. Един участник дори отворил капачето на батерията, опитвайки се да заключи телефона. Друг пък изобщо не успял да звънне.
• Сони Ериксон. Двама души не успели да сложат телефона в тих режим, а един не успял да настрои алармата правилно. Някои имали затруднения с промяната на силата на звука, задаването на тих режим и добавянето на контакт, а един дори имал проблеми с набирането на номер.
• Нокия. Двама души не успели да намерят тихия режим, двама не успели да направят снимка, двама не успели да изпратят снимка, а един имал сериозни проблеми с изпращане на текстово съобщение. Почти всички се затруднили със снимането (ту капачето било затворено, ту хората не задържали достатъчно дълго копчето, за да се фокусира апаратът правилно), а за повечето било трудно изпращането на снимката.
• Айфон. Четири души изпълнили всички задачи без помощ. Един имал нужда от помощ, за да намери копчето за връщане назад, както и търсел копче със зелена слушалка, с което да позвъни.

Заключенията
Айфон бие конкуренцията си неслучайно. Телефонът е лесен и приятен за ползване. Според изследователите от Инюз, Айфон премахва едно междинно ниво при взаимодействието. Потребителят работи пряко с обектите по екрана. Не е нужно да се избере обект, а след това да се търси копче, за да се направи нещо с обекта. За да звъннете някому, пипате името му на екрана. За да превъртите списъка, плъзвате с пръста си самия списък нагоре или надолу.

Хората възприели Айфона като машина за забавления, която действа и като телефон. Парадоксално е, защото по брой на приложения за забавление (каквото и да означава забавление) другите телефони далеч превъзхождат Айфона. При тях обаче програмите са достъпни през йерархични структури и различни менюта, докато при Айфон почти всичко е видимо и лесно достъпно.

Не на последно място остава и още една важна страна на ползваемостта – естетическата. Айфонът е изкушаващ. Той изглежда хубаво. Приятно е да го държиш. Има висококачествени графики, хубави звуци и висока разделителна способност.

Много е полезно и удобно. Предпазва от ненужни грешки и главоболия. Излиза точно навреме – идеален пример за контекстна и навременна обратна връзка. Точно когато потребителят има нужда от съобщението, то милостиво се появява и помага. Освен това, не спира работата. Не се появява в отделен прозорец, където да трябва да натиснеш бутона ОК, а стои под полето, в което пишеш, без да пречи да пишеш. Казва точно каквото трябва.

Супер! Ще ми се всички съобщения да се появяваха по този начин, толкова елегантно и ненатрапчиво.

CapsLock има и друга страна обаче. На няколко въпроса нямам лесен отговор.

1) Защо компютърът прави разлика между нещо написано с главни букви и нещо написано с неглавни?
Аз се казвам Димитър Симов и няма значение дали е написано Димитър Симов или дИМИТЪР сИМОВ, все тая. Дали произнасям името шепнешком или го крещя, все тая. Дали аз си казвам името или го казва някой друг, все тая. Все става дума за едно и също име. За компютъра обаче, не е. По някаква причина, вероятно защитна, малките и големите букви се възприемат като смислово различни. В зората на ползването на компютрите, това вероятно е било удобно и логично. Сега не е – по-скоро създава неудобства и обърквания. Доказателството е съобщението, за което става дума тук.

Има аксиома, че щом за нещо има нужда да се издава нарочно съобщение, то със сигурност имаме проблем с позлваемостта. Проблемите са няколко:

• Хората не виждат буквите на паролата и не могат да разберат дали пишат главни или малки букви. Нужна е адекватна обратна връзка, а след като такава няма (виж по-долу), дизайнерите са разработили съобщението.
• Дори и да се виждаха буквите, хората не помнят дали са си въвели паролата с малки или главни букви, а и в повечето случаи за тях няма значение.
• Ако са написали нещо с главни, а е трябвало да бъде с малки, няма лесен начин да го обърнат, освен да го пренапишат. (По тази причина в Уърд има функционалност за превръщане на текст написан с малки букви в главни и обратно: Shift+F3.)

2) Защо изобщо има режим за писане само с главни букви?
Роб Ламбърт също се чуди защо имаме режим главни. Според него дори и да ни се иска да покрещим на компютъра или на човека, на когото пишем писмо, можем да го направим като задържим клавиша Shift. Не е нужно да имаме цял клавиш, и то широк колкото два други взети заедно, за функционалност, която лесно може да се постигне по друг начин – например с трикратно натискане на Шифт или с цъкане на нещо на екрана.

Вероятният отговор е, че клавишът за преминаване в режим главни букви е наследство от пишещите машини. По същия начин широчината на релсите на влака е наследство от разстоянието между колелата на каруците. Копчето някак си винаги си е било там. Никой не се е усетил, че за компютърна клавиатура копчето е ненужно*. Производителите на клавиатури вече спокойно може да се усетят.

3) Разширението на втория въпрос е след като така и така има копче за главни букви, защо в режим на писане само с главни букви получаваме неадекватна обратна връзка?
Когато сме в режим главни, някъде на клавиатурата светва една лампичка. Пълна глупост. Лампичката не е близо до копчето или върху него (не съм сигурен, но май има клавиатури, при които лампичката е в копчето). Лампичката не се вижда, защото човек обикновено гледа екрана или копчетата, които натиска, за да пише, а не лампичката. Често лампичката е в близост до две други лампички и трудно се разбира коя от тях свети. А на текущата ми клавиатура, когато светне едната, всичките изглеждат светнали – производителят не си е направил труда да изолира лампичките.

На екрана виждаме какво пишем, но не винаги гледаме екрана. Има много хора, които гледат копчетата. Когато преминем в режим главни, нищо не се променя – например, би могло компютърът да издава звук или копчетата на клавиатурата биха могли да променят начина на натискане или звука, който издават при натискане. Нищо такова няма. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

Копчето за режима главни е точно до копчето Шифт и е много лесно да се натисне по грешка. Разбира се това неволно натискане се случва много често. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

А има и хора, които тепърва се учат да общуват със и чрез компютър и които не знаят за съществуването на това копче. Натискат го без да искат, не разбират какво са направили, пишат с главни букви, без да искат да го правят… и се принуждават да търсят помощ от познати или близки или дори да звънят на отдела за поддръжка на клиенти на Майкрософт.

След толкова приказки, мога да кажа едно – ненужно копче, за което има написано прекрасно съобщение.

Вероятно всички, които са видели нещо от новия Айфон са поцъкали с език или са изразили радостта си по някакъв друг начин. Вероятно има и люде, които тръпнат и нетърпеливо чакат да си купят новата играчка, за да се изкефят, изфукат или пък и двете. Телефонът си заслужава. Реакцията ми след като гледах едноминутното филмче за провеждане на телефонен разговор беше – „За първи път виждам, телефон, който искам да имам“. Всичко изглежда помислено и направено. Разбира се има и кусури, но къде ли няма.

Мислите ми, че Айфон е добро устройство се потвърдиха от статията на Брус Тоназини*. Той също казва, че Айфон е изключителен продукт, по който има какво още да се прави.

Някои от хубавите неща (списъкът е съвсем повърхностен):

• Multi-touch взаимодействие** – потребителят управлява взаимодействието си само с пръсти, пипайки по екрана, като новото е, че може да се ползват няколко пръста едновременно, сиреч може да се намали размера на един прозорец като се плъзнат палеца и показалеца един към друг, съответно да се увеличи, като се плъзнат в обратната посока.
• Прелистване с ускорител – със сравнителна лекота може да се стигне до всеки елемент в даден списък, без значение от дължината на списъка. Например, пипвате в началото на списъка с контакти и го засилвате да се превърта нагоре – също както бихте завъртяли голямо колело. В зависимост от силата с която плъзнете пръста си, превъртате бързо 10, 50 или 200 контакта за едно и също време.
• Провеждането на разговори, слаганането на разговор на изчакване и сливането на разговори изглеждат изчистени от ненужни и сложни елементи. Най-важното е, че телефонът показва какво се случва – сиреч дава навременна и правилна обратна връзка.
• Чувствителност спрямо ориентацията – в зависимост как е обърнат телефонът, интерфейсът може да се извърта, за да показва клипчето, което тече в момента или сайта, който е зареден хоризонтално или вертикално. При снимане фотоапаратът ‘знае’ как е разположен телефонът и съответно при разглеждане след това извърта снимката в правилната посока.
• Пълна клавиатура – клавиатурата е изцяло софтуерна и се появява само при нужда. Изглежда удобна, но трябва да се ‘пипне’, за да може да се прецени в действителност дали е така.
• Есемесите са организирани като последователности от съобщения, като е обърнато специално внимание на визуалното разграничаване на изходящите и входящите съобщения в една дискусия – много удобно.
• Ровенето в Интернет, пращането на поща, намирането на места с картите на Гугъл също изглеждат лесни и удобни. Стига да имате добър джоб, за да покривате сметките за Интернет, разбира се.

Има и какво да се критикува

• Съобщенията са разделени на три и разположени на три различни места според технологията и вида – гласова поща, есемеси и имейл. Това не изглежда удобно.
• Докато тече телефонен разговор може да пристигне ново повикване. Телефонът показва новото, но изцяло скрива текущото. Тъй като, за да се види кой се обажда текущият разговор трябва да бъде прекъснат – трябва човек да дръпне телефона от ухото си, за да погледне екрана – може да възниква объркване какво точно се случва.
• Картите не показват къде се намираш сега, може би защото на телефона му лиспва ДжиПиЕс (GPS). Това не е голяма драма, когато човек знае къде се намира. В случаите, когато е в чужбина или в непознат град, тази липса наистина е неудобство.
• Липсва външна клавиатура. Айфон е компютър, който може да замести домашния настолен компютър или лаптопа. Писането на повечко текст обаче е трудно с вградената софтуерна клавиатурка.
• Липсва възможност за връзка към монитор или прожектор. С такава връзка, компютърът наистина може да се превърне в джобно устройство.

Хубав е Айфон. Очаквам ползването му да е удоволствие – още повече, че продуктите на Епъл се славят със своята ползваемост. Миниатюризацията продължава. Компютърът се смалява и става все по-удобен за ползване. Подчертавам ,че не гледам на това устройство като на телефон, а като на компютър. Затова съм и даже малко изненадан, че Епъл толкова се пънат да вземат търговската марка iPhone от Сиско, та дори и ходят на съд, вместо да измислят друго име (чудех се дали да предлагам имена, но се въздържах).

И още нещо
Освен всичко това Айфон е и много други работи – ако сте забравили да се избръснете сутринта или да си сложите червило, с Айфон няма нужда да се притеснявате – http://www.biertijd.com/mediaplayer/?itemid=1326.

От Сега казват, „Apple твърдят, че моделът изпреварва времето си с години, фактите говорят друго“
http://www.pressboard.info/preview.aspx?articleid=82311

** Не знам как да преведа multi-touch на български. Възможни са „взаимодействие с пипане“ Ще се радвам на идеи и предложения.

Добавено 22 март 2008: Вижте и статията Айфон: по-лесен от Нокия, предпочитан пред Сони Ериксон.

Снимка 1 показва екрана на M600i в режим задаване на напомнячка в календара. Активно е редактиране на часа, фокусът е върху десетиците на минутите. А снимка 2 дава близък план на часа.

Снимка 1

Снимка 2

Смяната става с чукване в кутийката на цифрата.

Обърнете внимание, че кутийките за цифрите са разделени на две – през средата минава тънка линия. Чукването над линията върти цифрата нагоре, а чукването под линията, надолу.

Смяната може да става и с въртене на навигационното колелце (бялата дъгичка в лявата страна на Снимка 1).

Взаимодействието не е интуитивно, но е много силен идиом*. Човек, който не знае как се прави смяната на цифрите, не би могъл да се досети какво да направи, но веднъж разбрал как работи, не би могъл да го обърка.

Моята реакция беша да натискам цифрите на клавиатурата. Това води до съобщение за невалидни входни данни. Тогава опитах да чукам по екрана с пръчката. Забелязах, че чукване върху цифра я променя. От там насетне беше лесно да забележа, че има разлика в почукване в горната и в долната половина на кутийката. Едва по-късно разбрах, че навигационното колелце също може да се ползва.

Отлична работа!

—————-

* (Добавено на 19 ноември. Благодаря на ‘бат ви арсо’)
„Идиом“ е проектантски термин. Заимстван е от езикознанието, където идиомите са фрази, чиито смисъл не може да бъде извлечен от съставляващите ги думи. Например, когато казваме, че някой е „обул кънките“, човекът нито е обул нещо, нито има кънки, а се е напил. Идиомът е израз, който просто трябва да се научи. В потребителското взаимодействие идиомите са неща, които потребителите трябва да научат как се правят. Не се разчита на метафора (или сходство с друго действие) или познаване на технологията.

За сравнение: през изминалата година тази цифра е била 54%, а през 2000 година, когато е стартирало събирането на данни, процентите са били 47. Проблемът възниква, защото телефоните са натоварени с все повече функции, а операторите предлагат все по-нови и атрактивни услуги, окуражавайки потребителите да ги използват.

В резултат хората често не умеят да работят добре и да използват напълно възможностите, които имат мобилните им телефони. Когато имат проблем, те се обаждат за помощ първо на оператора. Проучването показва и че хората, които търсят помощ от оператора, са много по-склонни да сменят доставчика на услуги от останалите потребители.

Източник: MobileBulgaria.com