Харесва ми подходът на Гугъл. В Джимейл (Gmail), те слагат връзка What’s new (какво ново) в горното меню. Връзката се появява само когато има промени в продукта. За да направят връзката по-забележима, я оцветяват в червен цвят.

Днес ме изненадаха приятно с различен подход: показаха голям балон със съобщение, даващо информация за промяната:

Съобщението гласи:

New! Drag and drop
Drag messages into labels and labels onto messages.

Your labels moved up here
To get you started, we put your most used labels here and hid the labels you use the least under „37 more“.

В превод:

Ново! Тегли-пусни
Може да теглите писма върху етикети и етикети върху писма.

Етикетите ви са преместени тук.
За начало, сложихме най-често използваните ви етикети тук и скрихме по-рядко използваните под „още 37″.

Дори са сложили картинки в съобщението и са се опитали да илюстрират онова, което текстът казва. Информационната стойност на картинките е почти никаква, но в случая правят съобщението по-видимо и привличат вниманието.

Други важни особености на съобщението:

• Появява се еднокаратно. След влизане на потребителя в сайта. Моментът е сравнително добре премерен. Съществува малка опасност някой да цъкне ОК без да е разбрал за какво става дума – вероятно дизайнерите са претеглили плюсовете и минусите, а може и да са тествали реакциите на потребителите преди да пуснат промяната.
• Не се скрива само. Потребителят трябва да цъкне ОК или връзката Manage labels (управление на етикетите), за да се скрие съобщението. С други думи, необходимо е изрично потвърждение, че съобщението е забелязано.
• Има стрелка, която сочи към въпросната функционалност. Със стрелката става по-лесно да се намери къде е промяната и да се разбере съобщението.
• Дава връзка към управление на етикетите, т.е. слага съобщението в контекста на продукта като свързва съобщението с променената функционалност и дава възможност на потребителите да направят нещо или научат нещо повече.

Когато правим промени, те винаги влияят на взаимодействието на потребителите с продукта. Преходът към новия начин на работа е по-лесен за потребителите, когато съобщим промяната по подходящ начин: на място, на време, на разбираем език, с подходящите средства и съобразно цялото приложение.

Използвам вградената функционалност на Уиндос за отдлаечен достъп (Remote Desktop Connection). Използвам и виртуална частна мрежа (VPN или Virtual Private Network) за по-голяма сигурност на достъпа.

Дотук добре. Понякога връзката е невъзможна. Когато в офиса е гаснал токът, просто получавам съобщение, че компютърът е недостъпен. Когато доставчикът ми на Интернет има проблеми и не ми доставя Интернет, нищо не получавам. Днес обаче получих интересно и много безполезно съобщение. Досега не го бях виждал. След като го видях обаче, не разбрах какъв е проблемът. Единственото, което разбрах, е че не мога да се свържа със служебния си компютър. Разбрах го по трудния начин – връзка не се получи.

Ето и самото съобщение.

Гласи: A device attached to the system is not functioning. Бутон: OK
В превод: Устройство, прикачено към системата не работи. Бутон: Добре

Съобщението правилно е обозначено като критично – червеният кръг с кръст в средата трябва да означава „не можеш да продължиш докато не се намесиш“.

Текстът е безполезен, защото не казва:

• Кое устройство не работи.
• За каква система става дума. Вероятно Уиндоус.
• Дали устройството е прикачено към системата (каквото и да е система) у дома или системата в офиса.
• Какво не му работи на устройството. Вярно е, че може и да не е известно, но трябва да се упомене дори това.
• Какво да направя, за да избегна проблема, като например подкарам устройството.
• Какъв ще е ефектът от неработенето на устройството – че няма да мога да се свържа с отдалечения компютър.

Съобщението завършва с копче Добре. Кое му е добрето! Грешен избор на име: не мога, съдейки по името на копчето, да разбера преди да натисна OK, какво ще стане когато натиска OK. Копчето трябва да се казва Затвори (Close), защото точно това прави – затваря прозореца за отдалечен достъп до другия компютър.

По-нормално съобщение би било: Абе нещо се омаза отсреща. Не се знае какво и защо, но няма да се получи връзка. Като стигнеш до отдалечения компютър направи еди какво си. Бутон: Затвори

Повече информация за кодове за достъп, виж статия Уеб форми и ползваемост.

А ето и друг пример. На повечето места ви предлагат да ползвате по-дълга парола за по-добра сигурност, но тук е обратното. Всъщност ограничаването на полето за паролата до 10 символа е напълно излишно и  е предпоставка за безсмислени и ненужни грешки при избиране на пароли.

Снимка: съобщението гласи „Not expeted format of the file.“

Излиза, когато:
Потребителят опитва да отвори файл с помощна програма, която работи с точно определен вид файлове. Грешки са често възможни, защото потребителите ползват два вида свързани помощни файлове. Всеки вид изпълнява собствена функция. Единият описва параметри за програмата-майка, а другият задава възможности за достъп до програмата-майка. Други видове помощни файлове не се ползват. Всеки вид се отваря и ползва през отделна помощна програма. Помощната програма, която издава съобщението, не разбира файловете, предназначени за другата помощна програма и когато потребителите понечат да отворят такъв файл, се появява и въпросното съобщение.

Превод
Не е очаван формат на файла.

Тълкуване на съобщението

• Заглавие липсва – остава неясно кой издава съобщението.
• Няма указание какъв файлов формат се очаква.
• Няма указание какво да направи потребителят.
• Не се предлага възможност на потребителя да направи нещо. Има два избора: копчето ОК или хиксчето горе в дясно. И двете водят до еднакъв резултат – затваряне на съобщението.
• Има правописна грешка. Думата expeted е вероятно погрешно изписано expected, което означава очакван.
• Има граматическа грешка и ненужна тромавост – в английския език не се приема започване на изречение по този начин. Веорятно човекът, написал съобщението е искал да каже „Неочакван формат на файла“, което би трябвало да се изрази като „Unexpected file format“.

Има ли нужда от съобщение?
Двете програми са помощни и обслужват една и съща програма-майка. Би трябвало двете да знаят една за друга. Очевидно не знаят. Или поне програмата, която издава съобщението не знае за другата. Тази грешка е основната причина за проблема със съобщението.

Може да се поеме подход, при който няма нужда от съобщение и е без значение дали програмата е наясно за съществуването на други сродни програми. Когато една програма може да работи с точно определен вид файлове, то тя би трябвало да не позволява на потребителите да избират за отваряне файлове от друг вид. Така се предотвратява възможността да се допусне грешка. Остава проблемът с потребителя, който не е сигурен какво точно да направи с файла, който има.

По-подходящ подход в този случай е да се показва съобщение. Тук е задължително програмата да е наясно със съществуването на другата програма. Съобщението трябва да бъде от рода: „Опитвате да отворите файл от тип А, а текущата програма Б работи само с файлове от тип Б. Как искате да продължите? Да потърсите файл от тип Б или да отворите избрания файл с програма А?“ В този случай, дори потребителят да допусне грешка, му се предлага нужната информация и възможност да продължи безпрепятствено и в крайна сметка да отвори файла.

Много е полезно и удобно. Предпазва от ненужни грешки и главоболия. Излиза точно навреме – идеален пример за контекстна и навременна обратна връзка. Точно когато потребителят има нужда от съобщението, то милостиво се появява и помага. Освен това, не спира работата. Не се появява в отделен прозорец, където да трябва да натиснеш бутона ОК, а стои под полето, в което пишеш, без да пречи да пишеш. Казва точно каквото трябва.

Супер! Ще ми се всички съобщения да се появяваха по този начин, толкова елегантно и ненатрапчиво.

CapsLock има и друга страна обаче. На няколко въпроса нямам лесен отговор.

1) Защо компютърът прави разлика между нещо написано с главни букви и нещо написано с неглавни?
Аз се казвам Димитър Симов и няма значение дали е написано Димитър Симов или дИМИТЪР сИМОВ, все тая. Дали произнасям името шепнешком или го крещя, все тая. Дали аз си казвам името или го казва някой друг, все тая. Все става дума за едно и също име. За компютъра обаче, не е. По някаква причина, вероятно защитна, малките и големите букви се възприемат като смислово различни. В зората на ползването на компютрите, това вероятно е било удобно и логично. Сега не е – по-скоро създава неудобства и обърквания. Доказателството е съобщението, за което става дума тук.

Има аксиома, че щом за нещо има нужда да се издава нарочно съобщение, то със сигурност имаме проблем с позлваемостта. Проблемите са няколко:

• Хората не виждат буквите на паролата и не могат да разберат дали пишат главни или малки букви. Нужна е адекватна обратна връзка, а след като такава няма (виж по-долу), дизайнерите са разработили съобщението.
• Дори и да се виждаха буквите, хората не помнят дали са си въвели паролата с малки или главни букви, а и в повечето случаи за тях няма значение.
• Ако са написали нещо с главни, а е трябвало да бъде с малки, няма лесен начин да го обърнат, освен да го пренапишат. (По тази причина в Уърд има функционалност за превръщане на текст написан с малки букви в главни и обратно: Shift+F3.)

2) Защо изобщо има режим за писане само с главни букви?
Роб Ламбърт също се чуди защо имаме режим главни. Според него дори и да ни се иска да покрещим на компютъра или на човека, на когото пишем писмо, можем да го направим като задържим клавиша Shift. Не е нужно да имаме цял клавиш, и то широк колкото два други взети заедно, за функционалност, която лесно може да се постигне по друг начин – например с трикратно натискане на Шифт или с цъкане на нещо на екрана.

Вероятният отговор е, че клавишът за преминаване в режим главни букви е наследство от пишещите машини. По същия начин широчината на релсите на влака е наследство от разстоянието между колелата на каруците. Копчето някак си винаги си е било там. Никой не се е усетил, че за компютърна клавиатура копчето е ненужно*. Производителите на клавиатури вече спокойно може да се усетят.

3) Разширението на втория въпрос е след като така и така има копче за главни букви, защо в режим на писане само с главни букви получаваме неадекватна обратна връзка?
Когато сме в режим главни, някъде на клавиатурата светва една лампичка. Пълна глупост. Лампичката не е близо до копчето или върху него (не съм сигурен, но май има клавиатури, при които лампичката е в копчето). Лампичката не се вижда, защото човек обикновено гледа екрана или копчетата, които натиска, за да пише, а не лампичката. Често лампичката е в близост до две други лампички и трудно се разбира коя от тях свети. А на текущата ми клавиатура, когато светне едната, всичките изглеждат светнали – производителят не си е направил труда да изолира лампичките.

На екрана виждаме какво пишем, но не винаги гледаме екрана. Има много хора, които гледат копчетата. Когато преминем в режим главни, нищо не се променя – например, би могло компютърът да издава звук или копчетата на клавиатурата биха могли да променят начина на натискане или звука, който издават при натискане. Нищо такова няма. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

Копчето за режима главни е точно до копчето Шифт и е много лесно да се натисне по грешка. Разбира се това неволно натискане се случва много често. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

А има и хора, които тепърва се учат да общуват със и чрез компютър и които не знаят за съществуването на това копче. Натискат го без да искат, не разбират какво са направили, пишат с главни букви, без да искат да го правят… и се принуждават да търсят помощ от познати или близки или дори да звънят на отдела за поддръжка на клиенти на Майкрософт.

След толкова приказки, мога да кажа едно – ненужно копче, за което има написано прекрасно съобщение.

Преди време попаднах на снимката на следния адрес http://tangra.si.umich.edu/~radev/public/onlybg2/Only_In_Bulgaria_08.jpg. Копирам я тук за удобство. Надявам се собственикът на снимката да няма нищо против.

Това е табела край неизвестно шосе. Снимана е вероятно през лятото – времето, когато се лови шаран е от май до октомври. Забележителното за табелата е отличното съобщение, изписано на нея.

• Недвусмислено е – еднозначно става ясно за какво се отнася.
• Използва език, близък на потребителите – къцам означава „ловя риба с въдица“ и е термин, който повечето рибари знаят.
• Няма излишна информация – дава само необходимото; с минимум думи предлага максимум информация.
• Не пропуска да даде съществена информация – цената е важна за избора дали и къде да се лови риба.
• Насочва потребителите – указва посоката, в която трябва да тръгнат.
• Съобразено е с контескта на употреба – използва шрифт, който е достатъчно едър и с достатъчно добър контраст, за да бъде забелязан от движеща се кола.

Съобщението не е красиво и табелата е груба, но тези недостатъци не правят съобщението по-лошо. Информационната му стойност си остава висока.

Ще ми се повечето съобщения, с който се срещаме в софтуерни програми и сайтове, в уреди и учреждения и на други места да бяха толкова добре написани и съобразени с потребителите.