Автори: Алан Купър, Робърт Райман и Дейвид Кронин (Alan Cooper, Robert Reimann, David Cronin)

Книгата е разделена на 3 части:

• Разбиране на проектирането по цели (процес и потребители)
• Проектиране на поведението и формата (прозореца или цялостната рамка)
• Проектиране на подробностите на взаимодействието (елементите)

В Амазон

Научих това от дипляна, пристигнала в писмото с последната ми „детайлизирана справка на хартиен носител“. Дипляната казва още да се регистрирам онлайн на www.btc.bg, за да следя сметката си за телефон. Ето и точните думи от дипляната:

Регистрирай се
онлайн на www.btc.bg в секция Моят портал, където можеш да проверяваш сметката си от БТК, както и Детайлизираната справка към нея.

Направих го.
По пътя срещнах доста препъни-камъни – неща, привидно дребни, които пречат на нормалното и удбоно взаимодействие.

Опитайте. Последвайте съвета от дипляната. Какви проблеми забелязвате? Споделете с коментари. Моят отговор, другата седмица.

Днес Нийлсен предложи един интересен отговор (в статията си Interaction Elasticity). Ползваемостта намалява цената на потребителското взаимодействие. С увеличаване на препятствията, които потребителите трябва да прескачат, докато ползват продукта се увеличава цената на взаимодействието и съответно намалява ползването. Броят на препятствията, които потребителите могат да издържат, преди да изберат друг продукт зависи от еластичността на търсенето на продукта и търпимостта на потребителите. При ниска разтегливост на търсенето, хората търсят продукта, без значение колко струва или колко е труден за ползване. При висока разтегливост на търсенето, хората търсят продукта, само когато струва малко пари или когато е много лесен за ползване.

Продуктите и услугите с висока разтегливост на търсенето обикновено са с ниска търпимост. Например електронните магазини – много лесно могат да бъдат сменени и често се сменят или изобщо не се ползват. Има и продукти с ниска разтегливост на търсенето, и висока, та дори безкрайна разтегливост на търпимостта. Хората могат да изтърпят всякакви неудобства, защото продуктът е моден, незаменим, предлага компромиси или просто защото нямат избор. Например Айфон (iPhone) е много шик, много опростен, но и много ограничен като функционалност и направо неудобен за четене. А какво да кажат служителите в Здравната каса (или произволно държавно ведомство)? Имаме безкрайна еластичност на търпимостта: продуктът може да е труден за заучаване, недуобен и бавен за ползване и да ти пили нервите по цял ден, но нямаш избор.

От лоша ползваемост не се фалира, само се страда. Едва ли има фирма, фалирала, защото продуктът и е толкова неползваем, та никой да не иска да го ползва. Хората сме много гъвкави и умеем да се нагаждаме. Освен това, като се захванем с нещо или свикнем с нещо, често спираме да търсим или дори да мислим за алтернативи. Със сигурност обаче, качеството на потребителското взаимодействие с продукта има значение за благоденствието на продукта.

При висока разтегливост на търсенето и ниска търпимост, ползваемостта има пряко отношение към ползването на продукта и продажбите. Ниска ползваемост, по-малко ползване, по-малко продажби. Лесен продукт, повече продажби. Удобен продукт, повече потребители.

При ниска разтегливост на търсенето и висока търписмост, позлваемостта не е определяща за ползването на продукта и продажбите, но само ако сте търговеца. Колко пари ще изкарате от продукта, не зависи от това дали е ползваем или не. Даже напротив, по-неползваемия продукт позволява да продавате допълнително обучения и консултанстски часове.

Ако обаче сте от другата страна на равенството, и плащате за продукта, то вероятно за вас е по-добре потребителите да вършат нещо за 2 минути, вместо за 5 и така вместо един служител да обработва 70 заявки на ден, то да може да обработва по 170. Вместо служителите да си тръгват изнервени, защото „системата“ пак ги е изцедила, дали не е по-добре да са доволни от работата и да им е било приятно да ползват продукта? Вместо когато ползват продукта се чувстват тъпи и неразбиращи, не е ли по-добре да са уверени в работата с него? Вместо да плащате за 3-дневни обучения на служителите за работа с продукта, от които те се връщат полу-объркани, не е ли по-добре продуктът да е направен така, че служителите сами да го научават за 15 минути? Внимавайте какво избирате и се посъветвайте със специалист.

Повече информация за кодове за достъп, виж статия Уеб форми и ползваемост.

А ето и друг пример. На повечето места ви предлагат да ползвате по-дълга парола за по-добра сигурност, но тук е обратното. Всъщност ограничаването на полето за паролата до 10 символа е напълно излишно и  е предпоставка за безсмислени и ненужни грешки при избиране на пароли.

Признавам, че се захласнах по сайта и идеята и с позволих да преведа сайта на български. Българското издание на Светомери е на адрес www.worldometers.info/bg/.

Страхотен сайт. Данните показват неща, които в повечето случай те карат да клатиш глава и да цъкаш с език.
Все пак има какво още да иска. Броячите показват данни извън контекста, в който могат да бъдат осмислени пълноценно.

Например, гледайки броя на автомобилите, произведени тази година, човек вижда едно число, което в момента расте. Сиреч, вижда се само моментното състояние. Не може да се направи съпоставка с числото за цялата година или числото за миналата година или за други периоди. Така става трудно и дори невъзможно да се осмисли наблюдаваното число.

За да се направи подобно сравнение мислено, са необходими огромни усилия. Човек трябва да сметне, че от началото на деня до сега са изминали примерно 11 часа. След това да прецени как да извлече число за цялото денонощие – да умножи по нещо като 2.1 или подобно. След това трябва отново да умножава по 30 или 365, за да получи месечни или годишни данни. Трудна работа, без сметало под ръка не става.

Надявам се, че сайтът ще продължи да се развива и скоро ще почне да показва и необходимите съпоставителни данни.

Разбира се, Светомери (Worldometers) предлага подробна информация за някои от данните. Подробната информация описва източниците на данните и начина на образуване на брояча. Предлагат се допълнителни таблични и графични данни и връзки към източници на повече информация. Все полезни неща.

Търсачката за имоти – imoten.com, стартира иновативен интернет продукт за единна платформа за представяне на всички актуални оферти за имоти в България. Целта на проекта е да подпомогне потребителите на сайта, като им представя нов метод за търсене по свободни критерии и да им спести време. В imoten.com са представени всички актуални оферти с всички основни параметри към тях. С ефективни методи за търсене и класифициране, офертите лесно и бързо могат да бъдат филтрирани по различни критерии като градове, квартали, райони, цени и много други специфични особености. Към почти всички оферти е наличен и снимков материал.

Прегледах набързо въпросния сайт http://www.imoten.com/. Отдавна искам и очаквам на пазара да се появи добър сайт за имоти. Три са основните съставки на такъв сайт:

• лесна и бърза отправна точка,
• богато и мощно търсене,
• представяне на резултатите по начин, позволяващ намиране на търсеното, отсяване на ненужното и сравняване на желаното.

Лека начална страница

Началната страница е доста опростена, което е хубаво. В началото не се знае какво търси човек, затова е чудесно да не му се предлагат никакви неща, докато сам не покаже какво му е нужно. Тук новият сайт бие всичките си събратя.

Снимка 1: Началната страница на имотен.ком – опростена и лека

Има много бяло пространство – страницата диша. Отлично!

Полето за търсене е трудно за разпознаване – има момент на чудене къде точно се намира търсачката. В полето е даден пример за критерий за търсене. Хубаво е, но в същото време наличието на примера затруднява разпознаването на тръсачката. Обикновено, когато в някое поле се въвежда стойност, която изчезва, когато потребителите цъкнат в полето, това се прави с посивен текст.

В отделно каре са изведени най-често търсените думи. Това отново е хубаво, но ми се струва, че не е направено много полезно. Показват се единични думи, а това едва ли са търсенията, които хората правят. Може би ще е по-добре да се изпише като едно търсене къща в троян, вместо да се показват като отделни търсения къща и троян.

Любопитно е, че две от най-често търсените думи са троян и къща. Дали това не се дължи на факта, че в полето за търсене като пример са използвани точно тези две думи! Потребителите незнаейки или недосещайки се къде да напишат какво търсят, вероятно просто цъкат оранжевото копче за търсене с надежда да видят какво се получава. Търсенето на къщи е достатъчно често, за да обясни високата честота на появяване на думата къща, но как да си обясним високият интерес към троян! Подобно е положението и при наемите – там примерът съдържа тристаен и младост, съответно двете думи са сред най-търсените.

Предложено е и каре с най-често разглежданите неща. Не е лошо като замисъл, но ми се струва излишно по две причини: 1) не се разбира какво показва – виждат се някакви снимки на сгради и 2) като се изведат най-често посещаваните обекти и се сложат връзки към тях, самото извеждане изопачва резултата. Вероятността потребителите да цъкнат на някоя от петте картинки, изведени на първа страница е много висока; така тези пет картиники ще си останат най-посещавани за вечни времена. По добре да се сложат реклами – поне ще се знае, че са такива.

Интересно е и синьото блокче с името на сайта. Незнайно защо, то е възвратна връзка към началната страница на сайта – сиреч, води към себе си. Това е все едно когато сте в преддверието на апартамента си да имате врата, през която като минете да влизате в преддверието на апартамента си. Този проблем не се среща само при имотен.ком – има го вероятно в 90 на сто от сайтовете.

Неправилно е разделянето на наеми и продажби. Сайтът силом ограничава потребителите и им удвоява работата. В голяма част от случаите човек търси или едното или другото, в друга голяма част, търси и двете. Далеч по удобно ще да бъде, ако сайтът не налага предварителен избор, а просто показва резултати, а след това дава възможност на потребителите да махнат резултатаите, които не ги интересуват. Нещо подобно се случва при разширеното търсене, но пък там липсва възможност за разделяне на наеми от продажби.

Ненадеждно търсене

В известието се твърди, че начинът на търсене позволява използването на свободни критерии.

• Зададох в полето за търсене следното: неголям офис в софия, гео милев за до 500 евра. Сайтът ми върна два еднакви резултата – „продава офис/магазин за 114 980 евра“. Разбира се оказа се, че съм търсил в продажби.
• Повторих търсенето. Този път получих доста по-добър резултат – отново две еднакви находки – „дава под наем 2-стаен апартамент/офис за 330 евра“.
• Пуснах и разширеното търсене за „офис в София, Гео Милев, от 60 до 100 кв. м.“ върна 3 резултата: един за офис 62 кв. м. за 330 евра и две еднакви за офис 99 кв. м. за 83 408 евра – по нищо не си личи дали се продават или отдават под наем (може да се гадае по цената). Нито един от трите резултата не съвпадаше с получените при другите две търсения.

Толкова за метода за търсене по свободни критерии, който пести време.

Разширената търсачка е съществен момент в един сайт за имоти. Досегашните ми опит и впечатления са, че нито един сайт за имоти няма добра търсачка. Очаквах изненада. Уви – просто някакви кутийки нахвърляни в безпорядък. Търсачките в другите сайтове са далеч по-усъвършенствани (не казвам удобни).

Снимка 2: Търсачката на имотен.ком – нито богата, нито разбираема

Невъзможно е съчетаването на стойности в рамките на един критерий – вид на имота, населено място или тип на строителството. Например, ако търсиш едностаен или двустаен, трябва да направиш две търсения, не можеш да кажеш покажи ми едностайни и двустайни.

Енигматични елементи. Не можах да проумея предназначението на 29-те кутийки за отметки. Нито разбрах защо текстовете им са сиви.

Прилични резултати от търсене

Резултатите от търсенето са следващият важен момент. Сайтът се справя добре, но има още много да се желае. Резултатите се показват сравнително бавно, въпреки че се разбиват на страници.

Снимка 3: Резултати от търсене – смислени, с добри наченки за полезност

Приятна възможност за ограничаване на резултатите е предложена чрез карето Конкретизирайте търсенето си. Загадъчното име и недотам доброто изпълнение намаляват полезността му, но въпреки това то е изключително удобен инструмен. В примера потребителите могат да ограничат показваните резултати по град, квартал, площ и цена. Точно тук е мястото и на възможността за избиране на продажби или наеми, за която писах по-горе.

Самите резултати от търсенето са представени нелошо – силно визуално. Има снимки, което е изключително удобно, най-вече защото лесно можеш да отсееш еднаквите обяви. Много често един и същ имот се предлага от няколко агенции и е много неприятно да трябва да гадаеш дали става дума за същия имот или не. Липсва обаче възможност за преминаване в невизуален вид, в който вместо 30 бройки на страница да се показват 60 или 100.

Има възможност за преподреждане по дата, цена или квадратура. Възножността изглежда удобна и необходима, но е съмнително колко често потребителите преподреждат резултатите – струва ми се, че хората просто ползват това, което им се изсипе пред очите.
Има и възможност за добавяне на обява в любими. Функцията на тези връзки е неясна – при цъкване на връзка добави в любими не се случва нищо. И тук, както и при другите сайтове, обаче лиспва възможност за махане на обяви, които не искам да гледам.

Липсва възможност за сравняване на обяви. Вероятно такава възможност е предвидено да се предоставя чрез неработещите връзки добави в любими.

При отваряне на обява, изненадващо се сменя сайтът – отива се в сайта на агенцията, която е пуснала обявата. Това се случва неочаквано, но проектантите на имотен.ком поне са се погрижили да осигурят връзка за връщане към резултатите от търсенето. Хубаво ще е и да предупреждават за смяната на сайта.

Като цяло имаме нелош сайт, но не намерих нещо новаторско от гледна точка на потребителско взаимодействие. Отправната точка е добра. Търсенето е непредсказуемо. Резултатите се показват по добър начин и позволяват частично отсяване, но не предлагат възможност за сравняване.

Разбира се потребителите ще решат сами дали да дадат бъдеще на сайта. Желая успех на новия сайт.

Панделката е една многосъставна лента, която заменя лентите с бутоните, използвани досега в предишните версии на Офис. Панделката изглежда ето така:

Снимка 1: Уърд в Офис 2007 – панделката е в горната част на екрана и представя командите групирани и добре видими

Съставена е от няколко насложени една върху друга ленти. Много прилича на предишните ленти с бутони (тулбари), но за разлика от тях:

• В един момент може да се вижда само една лента.
• Лентите са организирани по начин, който според Майкрософт следва логичния път в съставянето на един документ – нещо от рода на писане, вмъкване, подреждане, слагане на препратки и преглед.
• Лентите имат различни имена от имената на менютата, използвани досега.
• Лентите не може да се преподреждат, не може да се пипат и елементите в тях – както са предложени, така се и ползват.
• Не може да се скриват ленти или отделни техни бутони. Може обаче да се скрива цялата панделка.
• Имената и иконите на бутоните не може да се променят.
• Бутоните са по-едри и по-картинни от използваните досега и са организирани в обособени групи.
• Клавишният достъп (Alt+буква) е изцяло сменен и като увеличен като стъпки. Например за командата специално вмъкване (paste special) се използваше Alt+S+E, сега вече е Alt+H+V+S. Запазени са старите комбинации обаче – стига да помниш комбинациите.
• Потребителски менюта и ленти не се поддържат, а ако има такива, които хората са си направили в предишни версии – сори, не ги показваме.

Единственото нещо, което може да се нагажда към нуждите на потребителя и да му се добавят и махат бутони е една лентичка в заглавната лента – в дясно от голямото кръгло копче в горния ляв ъгъл. Тази лентичка разбира се е с ограничена вместимост от десетина команди и както добре се вижда съм се постарал да я запълня.

С горепоказаната кордела, често седя и търся. Търся къде е копчето, от което да направя някакво действие – например да сложа номера на страниците. След като прецъкам всички ленти, стигам до F1 (копчето, което вика помагалото) и продължавам да търся. В много случаи успявам да намеря каквото ми трябва, но и помагалото и начинът на работа на някои команди са стъпка назад в потребителското взаимодействие.

Снимка 2: Уърд в Офис 2003 – има лента с меню и различни ленти с бутони

За сравнение, във версия 2003 нещата изглеждат така:

• В един момент може да се виждат няколко ленти. Всяка лента се управлява независимо от другите.
• Бутоните в лентите са организирани по предназначение – за редактиране, за писане, за графики и така нататък.
• Лентите са различни от менюто, но работят в синхрон – едни и същи команди могат да се появяват и на ленти и в менюто
• Лентите може да се преподреждат всякак и да се слагат на различни места – в примера горе, непосредствено под менюто има три ленти, а в дъното има още две.
• Може да се скриват ленти или отделни техни бутони.
• Бутоните са обособени в групи.
• Имената и иконите на бутоните може да се променят. Може да се избира дали един бутон да се показва с икона или без.
• Потребителите могат да си правят ленти и менюта – например, на снимката, в лентата с менюта – Styles и Bullets.

(не)Повече екранна площ

На няколко пъти четох, че корделата подобрила използването на екранната площ. Искрено вярвам в това, защото знам как изглеждат екраните на мои колеги и на клиенти, при които съм ходил. Често имат пуснати по десетина ленти. От бутоните по тези ленти вероятно ползват около 20% и за полезната площ остава по-малко от половината екран. Проверих какво се получава при мен:

• височина на панделката в Офис 2007 – 114 пиксела,
• обща височина на лентите и менюто в Офис 2003 – 78 пиксела.

Двете снимки, показани по-горе са направени на двата компютъра, които ползвам – служебния и домашния. При еднаква широчина на екрана, стария ми Офис бие новия с 36 пиксела – ще рече, че Офис 2007 ми губи с 50% повече екранна площ от Офис 2003.

И какво се получава – новото, което трябва да е по-добро всъщност не е, защото е различно, неудобно, непознато, не може да се пренарежда, а освен това, за награда, заема повече място. Как да му се зарадваш тогава!

Идеята да се даде на начинаещите потребители структуриран подход към започване на работата с продукта е прекрасна – инструментите са групирани по предназначение. Но какво се случва с потребители, които от години ползват продукта, наредили са си нещата по определен начин, знаят ги къде са, оптимизирали са си лентите така, че да им показват само неща, от които имат нужда? Отново съм прецакан (за кой ли път).

Едва ли е толкова трудно да се позволи пренареждането на лентите. Очаквам следващият Офис да го позволява, а дотогава вероятно ще посвикна с корделата – с всичко се свиква.

Приказка за кухнята

Младо семейство си търсело апартамент (осигурили са парите някак – няма да се отклоняваме сега с тях). При един оглед попаднали на нов апартамент – обзаведен. Имал си и кухня. В нея нещата били подредени в отделни шкафове според вида им и начина на ползване. Всички чаши в един шкаф – за чай, за кафе, за вино, за ракия, за уиски, за шампанско – разделени по вид и чудесно обозначени. Няма значение за какво са и колко често се ползват, те са само в един шкаф и могат да стоят само там.

В другия шкаф се намирали подправките – сол, оцет, чубрица, кетчуп, бахар, соев сос, ванилия, индийско орехче (без него не може, въпреки, че така и не знам за какво се ползва) и каквото там още се сетите. Отново всичко било в този шкаф, отново правилно разделено и добре обозначено и отново не можело да се мести.

И така си имало отделни шкафове за чинии, за тави и тенджери и накрая неща за почистване. В единия край на кухнята имало и едно рафтченце, на което можело да се извадят десетина неща: чаши, подправки, чинии, тави, препарати за миене. Всичко останало си стояло в шкафовете, както е подредено от предишния собственик (или от фирмата, обзавела апартамента, ако тази линия повече ви се услажда).

Това, че кухнята е подредена е прекрасно – имало много благоприятно въздействие върху решението на младите да купят. Пляснали с ръце, прегърнали се, усмихнали се и купили. В началото всичко било много удобно. Не познавали кухнята и си намирали нещата от първа необходимост сравнително лесно и удобно. Понякога преравяли целите шкафове търсейки нещо – картофобелачката например. Налагало им се и да ползват указанията за подредбата на шкафовете. В тях нямало показалец, така че не можело да се види дали има думата картофобелачка. Имало си обаче какичка търсачка, в която можело да се търси.

Та един ден съпругата искала да направи вкусна мусака с картофи и искала да ползва картофобелачка. Попитала търсачката „Какичко, къде е картофобелачката?“ Търсачката първо предложила да каже къде се намират картофите (което съпругата знаела). След това търсачката предложила да обясни как се белят картофи (което съпругата също знаела) и още веднъж как се белят картофи с машина (от което жената не се интересувала). Следвали теми като обяснения за ползата и вредата от беленето на плодове и зеленчуци, беленето на краставици, моркови, патладжани и други полезни храни. Нямало нищо за местоположение.

От нямане какво да прави, съпругата преровила шкафовете, но не намерила картофобелачката и пак се върнала със същия въпрос към търсачката. Какичката пак предложила същите отговори. Решила съпругата да пробва с най-близкото – как се белят картофи – като почнала да чете указанията за белене на картофи, една от стъпките казвала откъде да вземе картофобелачката. Мусаката била приготвена навреме.

Така младите се справяли доста успешно. След време вече знаели кое къде е и почнало да им се иска да правят малки размествания. Единият шкаф бил много близо до мивката и им се щяло там да сложат чинии, чаши и тави, които ползват ежедневно – щяло да им е по-удобно. Не можело. Искали да сложат оцета и олиото в шкафа под мивката, защото там по-лесно се почиства, а олиото е мазно и често под него се омазнявало. Не можело. Искало им се да разделят тавите от тиганите – не можело. Искало им се хлябът да стои на по-лесно място, защото непрекъснато го ползват – не можело.

Вече като влезели в кухнята често им се доревавало и им се дощявало да си идат в старата квартира, където кухнята била по-малко лъскава и солницата не пускала солта на различни дози, но поне можели да я сложат където си поискат. Но къщата, където била старата им квартира била съборена, за да се построи на нейно място нов блок с още прекрасни апартаменти с обзаведени кухни.

• Ръсел Уилсън (Russel Wilson) не харесва панделката http://www.dexodesign.com/2007/08/why-microsofts-ribbon-sucks.html
• Дженсен Харис (Jensen Harris), свързан с разработката на корделата, смята, че тя пести място – http://blogs.msdn.com/jensenh/archive/2006/04/17/577485.aspx
• Крис Бърнард (ударениет опада на а-то; Chris Bernard, Microsoft, User Experience Evangelist) твърди, че новият офис е голям успех http://download.microsoft.com/download/1/f/f/1fff960f-51a2-44b1-b033-bf25a3c7c7ab/BRE001.wmv

• картинки (картини или снимки на обекти),
• линейни рисунки (конкретно представяне на изображения чрез линии),
• абстрактни рисунки (стилизирани начини за представяне на обекти, процеси и понятия).

Според изследване на Кунат, Корнел и Кисилка, изнесено от Хюман Факторс Интернашънъл (HFI) конкретните икони (линейните рисунки и картинките) подпомагат справянето със задачите най-добре при първо взаимодействие, както и след ползване в продължение на 20-30 минути. Сиреч, хората по-бързо и вярно разпознават иконата и предназанчението и, когато е реалистична картинка, отколкото когато е абстрактна рисунка.

Не е изненадващо. Резултатът означава, че за продукти, които се ползват рядко или от начинаещи потребители или за действия, които се извършват рядко спокойно може да се правят икони от снимки. Разделителните способности на мониторите са достатъчно добри и дори смалена, една снимка може да бъде добре разпознаваема. Разбира се, за голяма част от обектите и процесите снимки не може да се правят. Не ми идва на ума каква снимка ще има, например, на икона, изобразяваща действието препращане на писмо.

За жалост не става ясно дали иконите са толкова полезни и за дълговременно ползване. Твърди се, че потребителите постепенно се научават да ползват само иконите и спират да имат нужда от текста. Но това вероятно се отнася само до действия, които се ползват много често – например всички потребители на Майкрософт Офис (а и на други програми) познават добре иконата за запис на текущия документ и нямат нужда да видждат текста до нея. (Забавното е, че самата икона представлява дискета, а напоследък компютрите не ползват такива инструменти за записване.) Ако отидем една стъпка по-далеко, вероятно ще се окаже, че опитните потребители нямат нужда да виждат нито иконата, нито текста, а ползват клавишна комбинация – CTRL+S в случая със записване на документ. При по-рядко ползваните команди, вероятно никога не се стига до подобно научаване – задължително има нужда от текст.

Други неизвестности остават:

• Дали споменатите своиства на иконите се отнасят само за команди или и за елементи в списък? Струва ми се, че в списък, където иконата се ползва, за да покаже вида на обекта, много лесно и удобно може да се замени икона и текст само с икона. Представете си списък на превозни средства (коли, камиони, автобуси, джипове, велосипеди, та ако щете и каручки) – не е нужно след иконата за лек автомобил да пише лек автомобил. При по-абстрактни обекти, нещата са по-трудни. Например, в списък с хора от различни професии, някои се обозначават лесно – летец, лекар, леяр, но е трудно само с картинка да се обозначат програмист, тестер, документатор, адвокат, прокурор.
• Как влияе големината на иконите? От закона на Фиц знаем, че колкото по-малък е един обект на екрана, толкова по-труден е той за улучване. Съответно, по-големите икони ще са по-лесни за улучване, а сигурно и за забелязване. Също така се знае, че децата и възрастните хора имат нужда от по-едри обекти, значи, ако продуктът е предназначен за такива потребители, то иконите сигурно трябва да са по-едри.
• Как влияе цветовото разнообразие? В Уиндоус Експлорър във Виста – 2 коментирах, че шареността на иконите създава неудобства като прави по-трудно разпознаването на устройствата в компютъра.
• Каква е оптималната гъстота на ползване на икони – на всичко ли трябва да се слага икона, само на често използваните елементи, само на някои, според преценката на дизайнера? Верният отговор е различен в зависимост от контекста и предназначението, но както с всяко друго нещо, трябва умереност – много хубаво не е на хубаво – прекалено много икони претрупват екрана и създават усещане за обърканост.

Това са все особености, които трябва да се имат предвид при правенето и ползването на икони. Няма една единствена рецепта, затова, при всички случаи, най-добре е иконите в един сайт или програма да се тестват с потребители, за да се установи как и доколко вършат работа.

Още едно ‘напредничаво’ решение ми бърка ежедневно в доброто настроение и удобството на работа: всичко се започва от работния плот (десктопа), винаги се показва профила на текущия потребител, след това една обществена папка и едва тогава структурата на устройствата в компютъра. Във версията ХиксПе (XP) нещата са по-прости и ясни – между десктопа и структурата на устройствата стои само една папка и човек може да избере къде да сочи тя.

При стартиране всяка програма има нужда от начално състояние. Началното състояние на Експлорър е текущият компютър. На снимките по-долу е показано как изглежда то под ХиксПе и под Виста.

Снимка 1: В ХиксПе навигацията тръгва от десктопа, следва непосредствено Май докюмънтс, което може да се настройва

Удобството на този подход е, че човек може да избере къде да сочи папката My Documents.

Снимка 2: Във Виста навигацията също тръгва от десктопа, но минава през името на текущия потребител и папка Public (която още не съм разбрал за какво е)

При този подход, човек е задължен винаги да минава по пътя, начертан му от проектантите на Майкрософт – без значение дали му е удобно или не. Освен това непрекъснато трябва да гледа две папки, които никак не са му нужни и нито може да пренасочи, за да му станат нужни, нито може да скрие, за да не му се бъркат.

Има и четири допълнителни ефекта в новия Експлорър

• Иконките са по-шарени. Това не улеснява работата, а напротив прави по-трудно плъзгането на погледа. В ХиксПе иконките имат сравнително еднакъв сив цвят и се различават по форма. Това позволява на очите свободно да се плъзгат по тях и да се съсредоточат върху имената им. Шаренкото на Вистата кара мозъка да се пъне допълнително, за да възприема и обработва цветовете – създава се отрицателен ефект, при който пъстротата пречи. Да малко шаренко би било добре, помага за отделяне на елементите, но когато всичко е шарено, ефектът се губи.
• Има любими връзки (може и предпочитани). Това привидно улеснение също създава неудобство. То увеличава раздробяването на прозореца на програмата и заема полезно място – на снимката горе, мястото на предпочитаните връзки показва само 1 връзка, а може да се използва за 4 такива (разбира се ефектът не е толкова свиреп при изцяло разпънат прозорец). Тук поне проектантите са дали възможност това панелче да се скрива изцяло.
• Липсват плюсчетата. В ХиксПе пред папките има плюсчета, които указват, че под съответната папка има други папки и позволяват разгъването им. Във Виста, тези плюсчета липсват първоначално – появяват се само когато фокусът е в този панел или когато мишката е над него. Да, ама при отваряне на Експлорър във Виста фокусът е в съседния панел и плюсчетата липсват. Разбирам мотивацията на дизайнерите – всичко, което е ненужно трябва да се маха, за да не товари интерфейса. Може да сравните двете снимки горе – според мен наличието на плюсчетата спомага да се възприеме по-лесно структурата и липсата им има отрицателен ефект върху способността на потребителя да се ориентира.
• Липсва съдържание. В ХиксПе в десния панел, се показва съдържание. Може да се види вида на устройствата, големината им и оставащото свободно място – полезна информация. Във Виста явно се е оказало, че за много потребители тази информация е неясна или ненужна и затова в десния панел по подразбиране не се показва нищо друго освен имената на устройствата – ами че то същото нещо се вижда и в ляво.

За любимите връзки още малко

Те си имат достойнства. Хубаво е да имаш възможност да си наслагаш връзки, към неща, които ползващ често, или до които стигаш трудно, или каквито там са ти нужни. Концепцията не е нова. Има я отдавна под формата на меню Favorites. Не помня дали дойде от браузърите или от друго място, но това не е толкова важно.

От снимките по-горе се вижда, че във Виста такова меню вече няма. В ХиксПе си го има, но там то е същото като менюто Favorites в Интернет Експлорър – а съгласете се да се смесват връзки към сайтове и връзки към папки не е много удобно. Принципна разлика между двата вида връзки може и да няма, но функционална има. Чудесно е, че във Виста двата вида връзки са разделени – Интернет Експлорър си има менюто Favorites, а Уиндоус Експлорър си има Favorites в навигационния панел.

Какво ли се е случило? Защо новият Уиндоус Експлорър си няма меню за връзки? Може дизайнерите да са решили, че менюто е място, където потребителите не трябва да пипат или се е оказало, че не искат да пипат там. Същевременно е било ясно, че хората има нужда да си слагат връзки към различни папки. В резултат са шльопнали фаворитите в навигационния панел – супер, те и без това са навигационни елементи. Да, ама не баш.

Папките разкриват структурата на съдържанието, а връзките са показалци към съдържанието. Двете неща си приличат, но имат различна функция и съответно принадлежат на различни места. Набиването им в един панел, при все че ги дели тънка сива линия, не е най-доброто нещо, което може да ми се случи като потребител. Всичкото налично вертикално място ми трябва. Ежедневно ровя из структури от папки и под-папки, които са десетки и стотици. Последното нещо, което ми трябва е допълнително каре, което да изяжда и без това недостатъчното пространство.

Разбирам, че има хора, за които това е удобният начин, но не искам все аз да съм прецаканият. Сега или трябва да търпя карето или да не си правя връзки. А е толкова лесно – проектантите са можели да дадат възможност да се избира къде да се показват Favorites – в навигационния панел или като меню.
——-

Разбира се има и още неща, които има да се кажат за Експлоръра. Надявам се да успея да ги споделя.

Той смята, че има още един важен компонент в дискусията за сложността: как всичката функционалност, която има в един продукт е ‘пришита’ заедно. Така продукт, който няма особено много ‘фичъри’, но взаимодействието с продукта е изпипано и съответно цялостното изживяване от ползване на продукта е удовлетворяващо, може да бъде по-успешен от продукт с много функционалност, но дървено сглобен.

Жега за функционалност (Hot for features)

Съответно трябва да важи и обратното, един продукт може да не е богат на функционалност, но да е лошо съшит. Тогава този продукт ще се възприеме като сложен (и смотан разбира се).

В една друга своя статия по темата простота Дан твърди, че вместо да се опитваме да правим нещата прости, по добре да ги правим елегантни. Простотата отнема контрола на потребителите над продукта, твърди той, и затова понякога хората предпочитат сложността. Елегантността решава проблема с контрола. Елегантно проектираният продукт съчетава необходимите, важните и по-редките функционалности по начин, който не натрапва редките, но прави важните леснодостъпни.

Търсете елегантност, не простота (Strive for Elegance, Not Simplicity)

Спомнете си и трите правила Головач за постигане на елегантност на интерфейса. Головач и Сафър говорят за различна елегантност. Головач за графична елегантност, а Сафър по-скоро за фунцкионална елегеантност. Двете разбира се трябва да съществуват заедно, за да бъде елегантно цялостното изживяване, предоставяно от продукта.