Радваме се да видим добри резултати от съвместната ни работа с екипа на УниКредит Булбанк.

Как стигнахме до тук?

Екипът на Булбанк онлайн ни потърси, за да ги консултираме в предстоящия редизайн на сайта за онлайн банкиране на Банката.

След подробен анализ на информацията, с която разполага банката и в резултат на обсъжданети ѝ в няколко работни срещи стана ясно, че един от основните приоритети за новата версия на Булбанк онлайн ще бъде интуитивната и разбираема структура на услугите. Проектирането на такава навигация стана основна задача за Лукрат.

Проведохме серия от проучвания сред потребителите на Булбанк онлайн и тези на конкурентни продукти, включихме и такива участници, които все още не са ползвали електронно банкиране.

Един от основните проблеми на навигацията в Булбанк онлайн беше, че не отговаряше на потребителския модел на организация на информацията – хората не намираха необходимите им онлайн услуги на местата, на които ги очакват. Този проблем е доста често срещан сред сайтовете на
големи организации. Типично за тях е да ползват вътрешноорганизационната си структура и логика за подредба на информацията, която е непозната за гостите на тази организация и се оказва неразбираема за потребителите на сайта.

Свободна категоризация за опознаване на потребителския модел

В първото проучване се заехме с опознаване на потребителския начин за подредба на услугите и информацията за Булбанк онлайн. Използвахме метода свободна категоризация (в източниците на информация на английски език този метод се нарича card sorting).

Проектиране на нова навигация и структура на информацията

Резултатите ни показаха какъв е потребителския модел за подредба на услугите информацията за Булбанк онлайн.

Резултатите ни дадоха основа за проектирнена нова информационна архитектура, навигация и менюта.

Тестване на прототип за проверка на ефективността на новата навигация

За да проверим ефективността ѝ направихме прототип и го тествахме с потребители. По-този начин идентифицирахме някои проблеми и пропуски. Отстраняването им беше бързо и лесно.

Всичко това беше предоставено в ръцете на екип от професионалисти на банката, за да реализират проектираните промени в новата версия на Булбанк онлайн.

Съвместната ни работа не е приключила, очаквайте още подобрения за потребителите в следващите версии.

Вижте още:

Искате ли да се научите да правите интуитивни структури и навигации?

През първия ден провокирахме участниците да проектират с Axure и да помислят за профила и изискванията на потребителите:-))). Показахме как да „строят“ ползваеми информационни архитектури чрез метода на свободна категоризация (card sorting).

Вторият ден беше посветен на тестване за ползваемост с потребители. Участниците бяха въвлечени в проектирането на дизайн за тестване с потребители, измисляне на сценарий и тестови задачи, провеждане и анализ на самото тестване.

Всички се справиха страхотно в планирането и провеждането на общо 3 теста:

1. Тест на електронен магазин, www.peperuna.com
2. 5-секунден тест на страница от сайта на СуперХостинг.БГ.
3. Тест на сайт – www.uxsofia.com на мобилен апарат.

Повече снимки от тренинга вижте на страницата ни във Facebook.

Потърсихме мнението и впечатленията на участниците от новия формат. Ето и техния глас:–)))

Практическата насока на курса ми допадна. Също така неспирното общуване на лекторите с участниците в обучението ми помогна по-лесно да възприема и запомня поднесената теория. Би било чудесно, ако в течение на практическите задачи екипите се сменят, за да може всеки човек да е работил в повече екипи и да е общувал с повече хора. Уляна Арсова

Теоретичната част беше много добре илюстрирана с реални и лесно запомнящи се примери, които подпомагаха разбирането й. Харесаха ми и интересните и забавни практически занимания, както и груповите дискусии. Според мен формата като цяло беше много добър и успяхте да задържите вниманието на аудиторията през цялото време. Би било полезно да изказвате повече критика при предствянето на практическите задачи. Мария Велкова

Силно впечатление ми направиха теорията и примерите, свързани с подсъзнателното възприятие на потребителя. Също така ми допаднаха и разнообразните методи за провеждане на тестове, чрез които се разглеждат различни гледни точки на ползваемостта на продукта. Георги М.

Лекотата на провеждането. Усещането е като да си на тийм билдинг, с големи ползи. Мартин Методиев

В края на втория ден предизвикахме участниците да се включат в конкурс като направят анализ на записите от един (или повече) от  3-те проведени тестове за ползваемост.

Ето наградите, които очакват победителите:

• За най-добрите препоръки по ползваемост на електронен магазин www.peperuna.com ще осигурим 3 месечен курс по чужд език от Кабината.БГ

• За най-добрите препоръки по ползваемост на 5-секунден тест на www.superhosting.bg/web-hosting-page-usability-blitz-analysis.php ще осигурим участие в тренинг Съдържание за уеб – на живо.

• За най-добрите препоръки по ползваемост на www.uxsofia.com, ще дадем участие в семинара към UXSofia на 25 май.

Победителите ще обявим в края на март.

Следващи събития:

Съдържание за уеб – на живо на 10 ноември

Тренинг по ползваемост – 29 и 30 ноември

За справка, IA ot Information Architecture или Информационна архитектура на Български, се свързва с онази част от работата ни, в която подреждаме информацията за даден сайт в страници и категории, поставяме им имена и етикети и ги структурираме. Получава се нещо като карта на сайта. Това само на теория. На практика, в днешно време, касае всички дейности насочени към сътворяването на един интуитивен сайт (или приложение), който кефи потребителите и носи по-добри приходи, на цената на по-малко разходи за собствениците му като крайна цел.

Ние наричаме всичко това Ползваемост (Usability), но по – актуалният термин е Потребителско изживяване (UX от User Experience). Ако това беше първото издание на EuroIA, а не шестото, много вероятно вместо гордото IA, в името да присъства UX.

Важно е да се отбележи, че някои колеги по света разпалено спорят по тези въпроси и не всички споделят мнението ни да поставят равен знак между различни термини.

Горещи теми от конференцията бяха фасетната навигация, предизвикателствата за проектиране и тестване на сайтове и програми за мобилни устройста, ефективните процеси и начини на работа.

Най-впечатляваща, беше лекцията за откриване на конференцията на Oliver Reichenstein ( iA, Japan).Откровен и пленителен, философ по образование, женен за японка от семейство на архитекти. Мотивира се от красотата и я следва в личен и професионален план. Обича точните думи, използвани в правилните комбинации и последователност. Презентацията му Can Information be Architected? беше по-скоро провокативна и вдъхновяваща, отколкото информативна.

Интересен и полезен опит сподели Мартин Белам (Guardian News, UK) за предизвикателствата пред онлайн изданието в създаването на необходимите условия за разкриване на идентичността на потребителите на онлайн изданието, Implementing “Identity” on guardian.co.uk.

Любопитен беше и опитът на Йохан Ричард, (Johann Richard, Unic AG, CH), който сподели как убедили клиент да направи версия на сайта си първо за мобилен телефон и след това за компютър: Start Your IA with Mobile: How to target Multi-Platforms.

Полезна и поднесена по очарователен и непринуден начин беше и презентацията за тестване за мобилни устройства DIY Mobile Usability Testing на Белен Барос Пена (Belén Barros Pena, LBi UK)  или как да направим сами устройство за видеозапис от екрана на мобилен телефон, което позволява ползване на телефона в максимално естествена среда.

Темата предизвикала най-голям интерес сред участниците беше за фасетната навигация, и кога не е подходящо да се използва и беш поднесена по атрактивен начин от Питър Боерсма (Peter Boersma, Adaptive Path, Netherlands): Start Anywhere – What Faceted Navigation Is (Not) Good For.

Неочаквана и шокираща беше презентацията на Питър Богардс (Peter Bogaards, Informaat, NL  ), в която той говори за потребителското изживяване през метафората за лакомото хапване. В рамките на няколко минути гледахме отблизо позитивните емоции и преживяванията на мъж и жена, които се хранят в ресторант . Темата Gastronomy: A source of inspiration for user experience design.

Хубаво беше, че това се случи точно преди обяда, който определено беше на ниво. Освен изисканите френски специалитети на всяка маса имаше по 3 вида вино: бяло, червено и розе. По отношение на кетъринга всичко беше на ниво. По време на кафе паузите поднасяха топлите напитки с прясно изпечени френски сладкиши и плодове.

Участвахме и в тренинг Писане за уеб  на Ерик Райс (Eric Reiss, Content Strategist § CEO във FatDUX) в предваритения конферентен ден. Ерик представи по стегнат, атрактивен и енергичен начин и домонстрира основните си идеи с много примери. Беше полезно и интересно да сравним фoрмата на тренинга с нашите обучения по темата: еднодневния Съдържание за уеб – на живо и двудневния Писане за уеб.

Благодарим за помощта и съдействието на всички, които ни помогнаха да бъдем там: Организаторите на конференцията и специално на Ерик Райс (Eric Reiss) от FatDUX, Доньо Марков от eSky за организирането на най-добрите полети и на Гугъл за предоставената стипендия.

Снимки от преживяването ни в Париж, може да разгледате на страницата на Лукрат във Фейсбук.

Книгата предстои да излезе около 15 януари 2010, и според редакторите и съветниците, които вече са я прочели или поне прегледали, тя е много добра. Твърди се, че:

• Е най-подробното изследване на феномена проектиране на ефективно търсене до момента.
• Задава въпроси, които дълбаят в основите на човешкото познание, но и им отговаря.
• Дава примери и много картинки, илюстриращи най-добрите съвременни практики в търсенето.
• Покрива търсене във всякакви среди – интернет, емагазини, корпоративни, десктоп, мобилни, и в реално време (web, ecommerce, enterprise, desktop, mobile, social, and realtime).

Автори са Питър Морвил (Peter Morville), написал и свръхизвестната Information Architecture for the World Wide Web, и Джефри Календър (Jeffery Callender).

В Амазон

Малко оправдание. Нямам нищо против Майкрософт. Правят хубави неща. Имат нелеката задача да са почти монополист на огромен пазар. Носят предизвикателството да създават бъдеще. Имат моите почитания и възхищение. Пиша за тяхното събитие вече втори път, защото не би трябвало да си позволяват глупавини от подобен характер.

Писма
Откакто успях да се регистрирам за дните на Майкрософт, съм получил пет писма – петото, току що. Всички те са на тема Дни на Майкрософт 2007, но нито едно от тях не праща към сайта на дните на Майкрософт. (Малко изключение прави писмото, потвърждаващо регистрацията. В него имаше връзки за потвърждаване и редактиране на личните данни, които съм въвел при регистрирането си.) В главата на всяко писмо има огромна полупразна картинка, която е връзка, но води към сайта на Майкрософт – www.microsoft.com. Проблемът е, че всеки път, когато поискам да видя нещо в сайта на събитието, пускам Гугъл, за да намеря сайта. От една страна е неудобно, от друго е малко смешно.

Програма
Програмата на събитието е представена чудесно. Различните потоци са един до друг, което позволява на потребителите лесно да избират и сравняват.

Снимка: Извадка от програмата

Виждат се четири колони с различните потоци. Във всяка колона има по една тема. Всяка тема е връзка към подробности, а името на всеки лектор е връзка към информация за лектора.

Неудобството се появява, когато се отиде на подробности за тема или лектор. Изведнъж всичкият контекст изчезва и потребителят трябва да помни куп неща. Нарушава се едно от основните правила в проектиране на потребителското взаимодействие – „Не карай потребителя да помни неща, които машината може лесно да покаже.“

В страницата с подробности за лекцията липсват каквито и да било помощни данни. А трябва да има като минимум информация и връзки към:

• От колко часа е.
• В коя зала се провежда.
• Кой е лекторът.
• В кой поток е.
• Кои са предишната и следващите теми.

Разбира се, при добро желание може да има и връзки към повече информация по темата, препоръки за четива, примери и други полезности. Би могло да има и навигационно обозначение, което да показва на потребителите къде в сайта се намират, но такова също липсва.

Липсите в страницата с профила на лектора са аналогични. Положението е малко по-лошо, защото за лекторите са показани лекциите, които водят. На пръв поглед това изглежда добре. Проблемът е, че при цък върху името на лекция се отива в страницата с подробности за лекцията, където няма никакъв контекст. Човек вече се намира на два цъка от програмата, а обикновено това е мястото откъдето се тръгва, и връщането в нея, т.е. на място, което познава, е по-трудно.

Навигация
Менюто е сравнително добре различимо, но има някои отклонения от удобния начин за показване на меню в сайт. Ще спомена две:

• Текущата страница или секция не се отразява в него. Добра практика е, бутонът, който води към текущата страница или секция да променя вида си, когато потребителят се намира в страница от текущата секция.
• Всичките елементи на менюто са възвратни: бутонът, който води към текущата страница продължава да е действаща връзка, която води към текущата избрана страница. Това е като да влезеш в стаята през вратата и да се озовеш пред същата врата, която води към същата стая – леко объркващо.

И какво от това?

Взаимосвързаността на съдържанието е много важна част от правенето на един сайт. Важно е да се приеме, че съдържанието на сайта не се съдържа само в самия него – в случая всички писма, изпращани за кампанията са част от сайта, но несвързана с него. По правило взаимосвързаността трябва да се определи при проектирането на информационната архитектура. Но може и по-късно да се направи. Важното е да се направи.

Лекцията, на която искам да отида се нарича Програмиране с мисъл за потребителя. Няма да програмирам, защото не съм програмист, но пък се занимавам с ползваемост и много се радвам, че в България най-после се появява нещо на тази тема, в което не участвам. Искрено се надявам след тази лекция да последват и други. Живот и здраве, догодина сайтът на дни на Майкрософт 2007 може да се справи по-добре с ползваемостта.

Отидох на сайта на банката, за да проверя какъв е курсът им за деня, за да преведа колкото пари е нужно. Може би малко повече, но не по-малко.

На началната страница не намерих валутни курсове, нито намерих връзка към тях. Затова реших да разсъждавам и да ги търся по менюто.

Снимка 1: менюто от началната страница на сайта на БАКБ

Предположих, че Банкови услуги е това, което ми трябва. Появи ми се страница с малко текст, много връзки, работно време и още връзки към документи.

Снимка 2: съдържанието на страница Банкови услуги

Обходих набързо страницата. Не видях валутни курсове и реших, че това, което ми трябва не е тук. Предположих, че може и да не изнасят информация за валутните курсове. Огледах се за търсачка в сайта на БАКБ, но не намерих. Цъкнах и на картата на сайта, та дано там намеря нужната ми страница – уви, картата на сайта почти повтаря менюто. Ето как изглежда:

Снимка 3: карта на сайта на БАКБ

Реших да прибегна до изпитан метод – питам Гугъл. Написах валутни курсове site:www.bacb.bg и готово, Гугъл ми каза, че има такава страница.

След вглеждане. По късно. когато вече пишех тази статия и се вглеждах по-внимателно, се оказа, че първоначалното ми предположение е правилно. За да се стигне до валутните курсове пътят е: Банкови услуги > Покупко-продажба на валута > Валутни курсове.

И какво от това?

Според сравнително изследване на банковите сайтове, което направихме в Лукрат преди две-три години, 15% от потребителите на банкови сайтове ги посещават, за да търсят валутни курсове. Само три неща са по-популярни и по-търсени от валутните курсове: 1) информация за кредити, 2) адреси на офиси, телефон за контакти или работно време и 3) електронно банкиране.

Толкова търсени данни трябва да стоят на видно място. Действителността е отразена в сградата на банката – има табло с валутните курсове. За жалост, сайтът пренебрегва търсенето и скрива информацията дълбоко в себе си. Радостно би било валутните курсове да са показани още на първа страница.

Разполагането на валутните курсове в дял банкови услуги е правилно. Това е мястото, където повечето хора разполагат и търсят подобен вид дейности. В списъка с услугите на страницата Банкови услуги е трудно да се намери конкретна усуга, защото услугите са много – 12, а имената на услугите дълги и не е лесно да бъдат обходени бързо. Полезно би било списъкът да се разбие на две или три групи, които допълнително да се разграничат по цвят и оформление.

Липсата на търсачка е спъваща, но не много, защото има Гугъл. Вярно, малко по-неудобно е да се ползва външна търсачка, но не е голяма беда.

Неадекватната карта на сайта също е пречка за удобното ползване. По условие, картата на сайта е резервно средство. То служи за две неща: 1) основно, за по-добро индексиране на сайта от търсачките и 2) допълнително, да дава възможност на потребителите да се ориентират в сайта, когато основната му навигация е неподходяща за тях. За жалост картата на сайта на БАКБ не върши нито едната от тези функции.

Излиза, че курсовете са скрити добре. За да разбереш какъв е обменният курс за деня за щатски долари, вместо да идеш на сайта на банката и да видиш, е по-лесно в сайта на банката да намериш телефонен номер, на който да звъннеш, за да ти кажат курса – ами така би трябвало да е по-неудобно, по-бавно и по-скъпо. Разбирам да ме интерсуваше курсът на монголските тугрици, а то най-обикновени щатски долари.