Борбата между простотата и сложнотията е вечна. Простото не винаги се постига, а ако се постигне не винаги е успешно.

Един друг закон за сложността гласи, че сложността не може да се намалява, а може само да се измества в една или друга посока. С други думи, можем да укротим сложността, като я изместим надалеч от потребителите.

10-те закона на Маеда за простотата са стъпка в тази посока:

1: По-малко (Reduce). Най-простият начин за постигане на простота е чрез дълбокомислено намаляване.

2: Подреденост (Organize). Редът и групирането правят многото да изглеждат по-малко.

3: Време (Time). Пестенето на време създава чувство за простота.

4: Знание (Learn). Знанието прави всичко да изглежда по-просто.

5: Разлики (Differences). Без противопоставянето със сложността не можем да разпознаем простотата.

6: Контекст (Context). Онова, което е в периферията на простотата, определено не е периферно, а важно за схващането на цялостната картина.

7: Вълнение (Emotion). Повече емоции е по-добре от по-малко.

8: Доверие (Trust). Вярваме в простотата.

9: Провал (Failure). Някои неща не могат да бъдат опростени.

10: Единственият (The One). Простотата се състои в премахване на очевидното и добавяне на смисленото.

В Амазон

Той смята, че има още един важен компонент в дискусията за сложността: как всичката функционалност, която има в един продукт е ‘пришита’ заедно. Така продукт, който няма особено много ‘фичъри’, но взаимодействието с продукта е изпипано и съответно цялостното изживяване от ползване на продукта е удовлетворяващо, може да бъде по-успешен от продукт с много функционалност, но дървено сглобен.

Жега за функционалност (Hot for features)

Съответно трябва да важи и обратното, един продукт може да не е богат на функционалност, но да е лошо съшит. Тогава този продукт ще се възприеме като сложен (и смотан разбира се).

В една друга своя статия по темата простота Дан твърди, че вместо да се опитваме да правим нещата прости, по добре да ги правим елегантни. Простотата отнема контрола на потребителите над продукта, твърди той, и затова понякога хората предпочитат сложността. Елегантността решава проблема с контрола. Елегантно проектираният продукт съчетава необходимите, важните и по-редките функционалности по начин, който не натрапва редките, но прави важните леснодостъпни.

Търсете елегантност, не простота (Strive for Elegance, Not Simplicity)

Спомнете си и трите правила Головач за постигане на елегантност на интерфейса. Головач и Сафър говорят за различна елегантност. Головач за графична елегантност, а Сафър по-скоро за фунцкионална елегеантност. Двете разбира се трябва да съществуват заедно, за да бъде елегантно цялостното изживяване, предоставяно от продукта.

Човешката ни природа е такава, че колкото повече имаме толкова повече искаме. Лакоми сме. Спомнете си приказката, в която царят обещал да даде на юнака злато равно по тегло на теглото на бащината му глава. Сложили главата на везната и почнали да сипват жълтици. Сипвали, сипвали, но все главата била по-тежка от златото. Добре че накрая юнакът се сетил да сложат превръзка на очите на главата – тогава успели да изравнят теглото на главата със злато.

От теоретична гледна точка простото изглежда хубаво. Според специалистите по взаимодействие, ползваемост, графичен дизайн, по-простите неща са по-лесни, по-удобни, по-приятни, по-естетични дори. Оказва се обаче, че не се продават добре. Пазарът диктува продуктите да стават все по-богати и по-сложни. Предпочитаме да купим нещо, което има много възможности и богата функционалност. Когато трябва да избираме и да правим компромиси, хората сме склонни да изберем продукта с по-богата функционалност или по-красива външност.

Като си купуваме джобен телефон, например, предпочитаме да дадем 500 лева за цветен екран, вграден фотоапарат и полифонични мелодии (каквото и да означава последното) вместо да дадем 100 лева за апарат, който ще ни върши същата работа като телефон, но не може да снима и да пее. Като си купуваме обикновена вафла, предпочитаме вафлата, която е в отделна лъскава опаковка вместо вафлата, която продавачката вади от голямата кутия и ни увива в малко амбалажна хартия. Този вторият вид продажба на вафли вече май е изчезнал. Те и затова вафлите са по-скъпи – плащаме допълнително опаковката. Да не говорим и че замърсяваме околната среда повече.

Вече май и разбирам защо много китайски стоки имат копчета, които не правят нищо – повечето копчета, с които разполага въпросният уред го правят по-желан за купувача.

Застраховка. Като избираме по-сложното, по-богатото се опитваме да си гарантираме, че няма да сбъркаме и че когато нещо ни потрябва ще разполагаме с него. Факт е, че в повечето случаи то никога не ни трябва. Различни изследвания показват, че потребителите на софтуерни продукти ползват по-малко от половината от възможностите на продуктите. Сиреч, когато си избираме и купуваме продукт си правим нещо като застраховка.

Его. Нещо друго, което е от значение, е че гъделичкаме собственото си его като се снабдяваме със сложни неща, които в много случаи не разбираме, а често не можем и да ползваме. Прекланяме се пред сложното и неразбираемото, вероятно защото нямаме вяра на собствените си знания и умения. Купувайки си нещо сложно се издигаме в собствените си очи – а колко пък се издигаме в очите на околните!

Тези ни склонности си личат особено добре в езика, на който говорим. Вече малко хора се занимават с търговия или с делови въпроси – всички правим бизнес. Доста народ не се раздразва, отчайва или ядосва, а се фрустрира. Имаме медиа (забележете, че това е единствено число), смарт карти и мениджмънт – къде остана ръководството, бе.

Контрол. Разбира се сложнотията е свързана и с възможността ни за контрол на взаимодействието с продукта. Ние обичаме да водим нещата или поне да си мислим, че ги направляваме. Усещането, че ние определяме какво се случва и как е много важно за самочувствието ни. Всички пощуряваме като чакаме автобуса на спирката и като не успеем да се качим, защото няма място – нямаме контрол върху това кога ще дойде автобусът или колко души ще са се качили преди нас. Затова предпочитаме да се качим на колата си – може да е по-скъпо, може да е по-неекологично, може да е дори по-бавно в някои случаи, но ние решаваме кога да тръгнем и колко души да качим. Сиреч, ние управляваме взаимодействието.

Пазар. Търговците и пазароведите използват тези ни особености до дупка. Предлагат ни неща, които са все по- от предишните: дрехите ни са все по-бели (ако се вярваше на рекламите, отдавна трябваше да са станали прозрачни), косите ни са все по-бухнали и с по-малко пърхут, лицата на жените ни са вече гладки като добре надут балон, воланите на колите ни са като самолетни кабини, софтуерните ни програми са като коледни елхи, а дистанционното на телевизора има много щастливи копчета (и все едни такива дребнички).

И какво от това?

Предизвикателството пред проектантите е продуктите да си имат всичките особености и засукни, но да са направени така, че да са лесни и удобни за ползване – съобразени с потребителите. С други думи, сложнотията трябва да е предложена така, че да се приема естествено от потребителите. Това е сложна задача, но всички добре знаем, че често пъти е трудно да е лесно.

—–

Добавено на 21 април
По темата добави нещо и Гери Макгавърн. Според него работата с простото и сложното при сайтовете е ‘Да, ама не’, защото ползването на сайт е като ползването на нещо, което вече си купил. Добре е известно, че ползване и купуване са доста различни – когато ползваме искаме нещата да са лесни и да стават бързо, а когато купуваме искаме богата функционалност. Така че ако сайтът е сложен и имаме чувството, че губим време, обикновено казваме ‘чао’.