Националният образователен портал – идеален за учителите, не и за учениците

20 декември 2006, Коментари: 1, Автор: Milena Leneva
Pубрики и теми: Експертни съвети , Новини, ,

Тази статия е публикувана за пръв път на сайта на вестник Новинар, където предизвиква интересна дискусия. Тук я поместваме с любезното съгласие на Новинар и електроннотo читалище Бъдеще сега (Future Now).

Преди около година, котато МОН обяви конкурса за Национален портал на образованието, въпреки някои свои съмнения относно формулировката на заданието и цялостната конценция много се зарадвах. Реших, че това е измежду най-добрите идеи на МОН и нашите деца ще могат съвсем скоро да се възползват от благата на новите информационни технологии (докога ще ги наричаме нови, е друг въпрос). Тогава още си обещах, че ще направя каквото е по силите ми, за да подкрепям тази идея и дори да има някои дребни недостатъци, ще говоря само хубаво за нея и пред учителите, с които често общувам, и пред родителите, и пред децата.

Сега, когато порталът е факт, реших да си изпълня обещанието.

Въпреки че очакванията ми доста се разминаха с това, което видях като резултат, на моменти до степен шок, реших, че като съм дала обет пред себе си, че ще стоя зад тази идея, ще го направя. Не мислех, че точно това ще са доводите ми, но човек никога не знае какво ще му се случи.

И така, защо този портал е най-добрият образователен портал, който България може да има?

Идеален е за учителите. След като миналата година МОН обучи 44 000 учители как да работят с компютри (дали, как и наистина ли са толкова, не е проблем на настоящия анализ), се забеляза една по-висока компютърна компетентност от страна на учителите, която можем да обобщим по следния начин: 

Знаят как да изпратят дигитално съдържание (пример от миналия месец показва, че учителка по биология при молба да изпрати един свой текст в електронен вид, е изпратила дискета с файл по Български пощи и успешно се е справила със задачата). На някои от тях беше обяснено какво е мултимедийно учебно съдържание. Ако за вас не е ясно – това е Power Point презентация, в която буквите скачат, премятат се, разменят местата си и накрая сe позиционират върху сканирана картинка от учебник отпреди 30 години.

На този фон съдържанието на портала напълно съответства на очакванията на учителите и тяхната подготовка. Копирани текстове от учeбници, няколко лепнати флаш тестове и сканирани стари картинки няма да стресират учителите.

Представете си ако още от началото трябваше да бъдат обучавани как да организират образователен процес със сложни интерактивни системи, да следят различни типове задания, взаимосвързани задачи, да ползват систематизирана от портала обратната връзка на база на събраните резултати от различни тестове и упражнения, да предизвикват активност между самите ученици, които да учат едни от други. Само щяхме да затормозим българските педагози и да ни искат ново повишение на заплатите и пари за преквалификация.

Този портал не изисква нищо особено от тях. Само ще повиши самочувствието им, че без него се справят по-добре отколкото с него, и ще даде още сериозни доводи в посока “няма нужда да се прави нищо повече, нашата образователна система си е най-добрата”.

В този си вид той няма да замести учебниците – т.е. издателите ще са доволни, защото ще могат да продължат да проповядват тезата си, че книжните учебници са по-добри от електронните – в конкретния случай това е повече от очевидно. И продажбите на хартиени учебници няма да се повлияят от това, че има сложени такива и в портала.

Перфектен е за продавачите на хардуер. Още през май т.г. от просветното министерство заявиха, че няма да им стигнат сървърите, за да качат портала. Говореше се за някакви 1 000 000 ученици, които трябва да имат по 100 Mb пространство на сървъра и съответно терабайтите сървъри, предвидени за i-class, нямало да стигнат. Идеално – ще трябва да се поръчват нови и някой ще трябва да изпълни тази поръчка. Представете си, ако задачата не беше формулирана по този начин? Ако училищата имаха свобода да изградят свои системи, които да имат възможност за обмен на съдържание, но относително самостоятелни като организация, дизайн и функционалност. Изискванията към сървърите щяха да спаднат драстично, а това не е интересно, нали?

Перфектен е и за поддръжка. Порталът е базиран на Moodle – това е софтуер с отворен код, разбирайте, че може безплатно да бъде изтеглен и инсталиран. Естествено МОН плаща за това (по данни от медиите 452 000 лв.). Сега обаче започва интересното. За безплатен софтуер и за не много големи портали Moodle върши доста добра работа. Като качим изискванията обаче – има доста технически проблеми, които платформата създава (за повече подробности вижте http://moodle.org/mod/forum/discuss.php?d=60447) .

Това е повече от прекрасно! Сега, след като сме задали критерии, които тази система не може да изпълни, ще успеем да изискваме скромна доза героизъм от създателите и поддържащите системата, за да може тя въобще да функционира. Това звучи гордо, пък и ще трябва да им се плаща, нали?

Има сериозно оправдание за съшитото с бели конци “електронно съдържание” на портала. Конкурсите за портал и за съдържание бяха обявени по горе-долу едно и също време. Това означава, че фирмите, които трябваше да създават съдържание, не знаеха въобще на каква платформа ще бъде качвано то, какво позволява тази платформа, какви са възможностите и ограниченията и т.е. те трябваше да пишат електронно съдържание без формат. Моите скромни познания на човек, занимаващ се от 10-ина години с процесите на обучение и от 6 години с електронно такова, не стигаха да си представя как ще стане това. Много се чудех как например правиш тестове, без да знаеш какви формати позволява системата? Сега получих отговор – ами не се съобразяваш въобще с нея. Правиш си нещо независимо и само го линкваш вътре. Е да, така не можеш да събираш обобщени резултати от тестовете и другите задачи, но си отговорил на заданието на МОН, което е важното в случая. Или как например подготвяш звуковите файлове, като не знаеш кои от тях са съвместими със системата? Ами не ги подготвяш въобще. Такова изискване няма.

Така хем имаме “електронно учебно съдържание”, хем има още много да се прави, разбирай да се плаща, за да добие то някакви горе-долу смислени измерения.

Представете си, че авторите на съдържание знаеха предварително какви формати позволява системата? Ами тогава щяха да се мъчат горките да правят специфични за Moodle неща. Така съдържанието е лепнато в системата, но няма виновни за това. Какъв по-добър сценарий?

Някой ще попита, ами учениците? Е, много искате! Не може за всички да е перфектен този портал. При толкова много удовлетворени хора, може да си позволим една група, на която той няма да се хареса.

Ама те били основните ползватели? Ами да му мислят! Те и не гласуват все още, така че какво да им обръщаме внимание.

Download flash

Get Adobe Flash player

1 Коментар

Коментар (1): jebi
25 декември 2006, 22:25

Колко точно казано! Всеки път впрягаме каруцата пред коня! Трябваше първо да се започне от софтуера (разбирай уч. съдържание). Нали целта на обучението по български език и литература, не е да се подготвят бъдещи писатели! С проекта и-клас, целта изглежда е да се подготвят бъдещи програмисти! С това компютърно ограмотяване на учителите, повечето от ограмотените май вече направиха разлика между компютър и монитор. Само че дали някоя уважаваща себе си фирма, ще назначи за инженер човек с първоначално образование?…

Коментирайте