Избори 2005: Да стимулираме младите хора да гласуват?

14 юни 2005, Коментари: 1, Автор: Toni
Pубрики и теми: Експертни съвети,

От доста време живея на адрес, различен от този вписан в личната ми карта. И не съм единствената; много хора живеят така. Затова и по закон всеки гражданин има право на два адреса – един постоянен (който е по лична карта) и един настоящ. Дотук – всичко е наред. Тъй като изборите наближават, реших, че вместо да си губя времето и да ходя в далечния квартал, където е постоянният ми адрес, за да гласувам, много по-удобно би било ако се регистрирам в настоящата си община и гласувам на 5 крачки от къщи. Стори ми се смислено желание.

Къде гласуваш?

Преди да се разходя до общината проучих нещата в интернет и по телефона. Едно от местата на които се поинтересувах как става цялата смяна, беше сайтът на ГРАО, посветен на изборите – http://www.grao.government.bg/elections/. Там има много полезни неща, като например, възможност да провериш в коя избирателна секция ще гласуваш. Много по-удобно отколкото да се пулиш пред витрина с осемкилометрови списъци с имена и да се търсиш в тях. Та на въпросния сайт на ГРАО пише, че всеки гражданин може да подаде искане за гласуване по настоящ адрес, че дори и през интернет може да го направи, стига да се е бръкнал дълбоко за електронен подпис.

Понеже нямам електронен подпис, реших да се възползвам от възможността да отида в общината. Разбира се, обадих се и по телефона, да поразпитам, за да не ме връщат сто пъти. Учудващо за мен, един твърде любезен, нетипичен за общинска служителка глас ми каза съвсем учтиво как за 5 минути ще си взема настоящ адрес, за още 5 ще се впиша в избирателните списъци и ще си гласувам като пич на 2 метра от къщи. И че ако искам да се регистрирам за постоянно ще трябва да си сменя веднага личната карта, което обаче не е нужно, защото имам право на два адреса. И аз спокойна и доволна не бързам да сменям документи, а си ходя на работа и чакам първия удобен ден в който да отскоча да се впиша в списъците.

Ден преди да свърши срокът отивам, действам, регистрирам се срещу цели 50 стотинки, взимам си жълтото листче и, упътена от служителката, отивам да се впиша. Качвам се в една прашна соц-стая, пълна с общински служителки, много любезни и услужливи, които никак не се ядосаха, че сбърках 3 формуляра. Сигурно можех да пробвам къде точно свършва границата на търпението им като сбъркам още няколко, но нямаше да е в моя полза с оглед задачата, която имах.

От къде идваш?

Е, попълних най-накрая съвсем успешно поредния формуляр и те започнаха да ме регистрират и да ме вписват в едни мнооого големи книги… и тъкмо да си кажем „довиждане”, ме попитаха от кой град идвам. Казах им, почти обидена, че съм от София и че си пише там, във формуляра, а те тогава в един и същи миг надигнаха глави, погледнаха ме зад едни големи очила и изреваха дружно „А-а-а-а-а, не може!”

Какво не може, изтръпвам аз, ами не може от София да се местите в София… Ама как не може, недоумявам аз… Ами не може от един район да се местите да гласувате в друг… и аз, бавно както винаги, започвам да схващам колко дълбоко съм се объркала, че много хубаво не е на хубаво (ама пък колко любезни бяха) и че „ако сте от Обеля ще си гласувате в Обеля. Няма нищо да ви стане.” Много държах да уточня, че не съм от Обеля, наистина, и че просто ми се струва логично да си гласувам на съседната улица, вместо да бича път към друг квартал, в чиято община съм регистрирана случайно, поради грешка. И че не съм си сменила личната карта защото разбрах, че не е нужно, иначе щях, и че вече няма време да я сменям, и че специално съм си взела настоящ адрес, топъл, пресен, на жълт лист… и че нямам опасения нещо да ми стане, просто искам да спестя време.

Въпреки всичко, едната лелка беше много навита да ми помогне и искаше да мине с номера, че вече като ме е вписала и като си имам жълто листче какво пречи да ме пуснат. Другата обаче, явно имаше поле за изява и реши, че след като е такъв законът, не може. И да, права е, ама защо узнавам това чак там? Последната ми надежда беше Цецка, на която щяха да се обадят за кратка консултация. В нея вярвах, но уви и Цецка каза “Не.” За пръв път в живота ми се прииска да бях от Павликени – нямаше да имам грижи. Но уви, като съм от София, ще си ходя в района.

Може и по-добре

Страхотно се вбесих на цялата история, чак и сърцебиене получих… Не за друго, а защото предварително се информирах (или поне така мислех) и ми беше обяснена процедурата… Ако знаех истината, щях да си сменя личната карта и адреса в нея и готово…защото питах преди месец и време имаше достатъчно. Обаче вече няма.

Ще кажете какво пък толкова, ще си гласуваш по адрес. Да, така е. Обаче считам, че за да мотивираш един млад, зает човек да гласува, не е лошо да помислиш за по-гъвкава система и да му дадеш възможност да упражни вота си където реши, стига да каже предварително.

Ясно ми е, че законът е мислен много. Може това в рамките на един град да не е позволено да сменяш избирателния район да е направено заради избягване на двойно гласуване – да не би някоя партия или сдружение да вземе да плати на 100 000 софиянци да се регистрират в други райони и да гласуват по два пъти. По същата логика обаче може да им плати да се регистрират в околните села и градове и пак да гласуват по два пъти. Доста параноично. В днeшно време имаме достатъчно изчислителна мощ, за да сме сигурни, че всеки човек е вписан точно един път в списъците за гласуване.

Вместо да се разиграват с томболи разни коли, може просто да се оптимизира системата, да се направи малко по-удобна за потребителя, сиреч гласоподавателя. За мен лично, това би бил много по-сериозен стимул да гласувам, отколкото нулевата възможност да спечеля Хюндай.

И все пак…

Тази случка беше на косъм да ме откаже да гласувам, но за щастие кръвното ми се върна в нормални стойности и сега съм още по-мотивирана да се разходя с няколко вида превозни средства в изборния ден. В крайна сметка потребителят, се съобразява със системата, когато системата не се съобразява с него (и Мохамед така направил с планината, защото бил по-умен от нея.)

Download flash

Get Adobe Flash player

1 Коментар

Коментар (1): Ники Тончев
21 ноември 2005, 20:31

Интересно казусче. За съжаление нещата в нашата мила татковина са такива. Нищо учудващо, ако на човек му се наложи да бъде откривател на неща, които по принцип би трябвало да му бъдат разяснени от “компетентните органи”… но, за жалост в България нивото на запознатост в повечето институции е направо плачевно.

Аз не искам да правя някакви популистки изказвания и да критикувам наред. Просто се чудя докога нещата ще се усложняват и докога камарите с чиновнически книжа ще са показател за работата на държавните и общински органи…. До кога бюрокрацията ще се развива и до кога нещата ще са обърнати с главата надолу ?!

Смятам, че проблемът идва от това, че няма насочено към потребностите на гражданина обслужване. Няма ясни и точни правила. Информацията за гражданите е написана на висок академичен стил и е практически непонятна за повечето “простосмъртни” данъкоплатци. Голяма част от служителите, които са натоварени с информирането на гражданите , или са попаднали с “парашут” на топлото си местенце, или от години не са развивали своите способности и не са повишавали нивото на своята запознатост с детайлите… Разбира се, има и изключения в това отношение, но като цяло властва мисленето, че нещата трябва да се определят “отгоре”…. че някой от началството със сигурност знае отговора на даден въпрос… и няма нужда човек да си дава зор за да е на ниво и да може да отговори на повечето въпроси…. Въобще, книжните плъхове и днес обитават коридорите на властта, колкото и модерни и евроориентирани да се мъчат да изглеждат….

До кога ??!

Коментирайте